- Защо земеделие и животновъдство, господин Кръстанов. С какво ви привлече тази област от селското стопанство?
- Просто така съм отгледан и възпитан. Земеделието е поминъкът на предците ни. Баба ми и дядо ми бяха в местното земеделско стопанство. Това работеха и ми „вляха“ тази любов към земята и към животните. Закърмиха ме с нея и тя се „врасна“ в мен. Винаги ме е теглело да вдъхна аромата на оранта, да стрия между дланите си житните класове, да погаля агънце. Подобна тяга при нас явно върви през поколение, защото майка ми и вуйчо ми нямаха подобни желания.
- Кога започнахте? Какво беше началото?
- Със земеделие се захванах през 1993 година, но първо през 1990-а купихме косачка. С нея обслужвах съседи, познати и така полека-лека нещата се получиха. Мислех за бизнес и защото земята е всичко, което искам, узрях за нивите. Набавихме някаква техника, после - през 1994 г., дойдоха овцете, а след тях и козите. Но всичко това е много труд. Защото за земята и добитъка почивен ден няма. Те искат непрекъснато грижи. В началото беше изключително трудно – и с пласирането на продукцията, и с производството. Не винаги успявахме да приберем зърното, нямахме модерната техника.
- Да се върнем към зърнопроизводството – то е, за да затворите цикъла или за търговия, какво сеете?
- Сеем основните житно-зърнени култури. Имаме масиви с пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица. Една част от реколтата остава за нас, за изхранване на животните, останалата пласираме. При зърнопроизводството няма от 9 до 17 часа, първа и втора смяна. Идва подходящото време и ти си на полето – ореш, култивираш, сееш, жънеш.
- Казахте, че в началото не сте имали достатъчно техника? Сега как е, успяхте ли да си набавите?
- Справихме се с помощта на еврофондовете. Кандидатствахме по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“, финансирана от Програмата за развитие на селските райони. Така си осигурихме трактор и прикачен инвентар - дискова брана, плуг, сеялка и мулчер за почистване и подържане на пасища и терени. Внесохме после проект в Държавен фонд „Земеделие“, но той остана в резервите, защото се оказа, че кошарата, която искаме да строим, не попада в необлагодетелстван район и загубихме пет точки. После пък свършиха парите. Сега имам одобрен проект към Местната инициативна група „Берковица-Годеч“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ за доставката на две сеялки - за пролетници и за есенници, валяк и вана за мляко. Европейските пари са възможност, която е хубаво да използваме. Чрез тях успяваме да модернизираме стопанствата, да ги превърнем в съвременни рентабилни предприятия.
- Нека отделим малко време на животновъдството. Казахте, че искате да доставите вана за мляко. Какво правите добитото от овцете и козите мляко?
- Част от моите животни са под селекционен контрол. Те са от така наречените чувствителни породи. Тяхно е бъдещето, защото така се постига висока продуктивност Дават мляко, от което продаваме в магазина – открихме го в началото на този век, останалото отива в мандрата. Понякога си оставяме за нас – за сирене. Пласментът е изцяло ангажимент на съпругата ми Вася. Тя е и качественият контрол – това е професията й. Има и стаж като лаборант в млекопреработвателни предприятия, та е на ти с всички изисквания. Но не е много лесно, въпреки че на думи така изглежда.
- А как стои при вас въпросът с работната ръка?
- Кажи-речи в зърнопроизводството се справяме сами. Много ми помагат двамата синове. Опитвахме да наемаме хора, но… Машините са изключително съвременни, с компютърни системи и това донякъде стряскаше. Не навсякъде в днешните селскостопански гимназии обучават младежите на съвременна селскостопанска техника. Много по-сериозен е проблемът с овчарите. Търсим едва ли не из цяла България. Обикаляме, питаме, молим. А за тях са създадени удобства – мебелирана стая със санитарен възел, телевизор. Знаете ли, ако за няколко часа изчезне кабелната телевизия, се надига вой. Не разбирам, разчитат на социалните помощи, които не са кой знае колко големи, а не да изкарат прехраната си с труд. Подобни трудности срещат всички колеги. Обсъждаме ги и дотук – изход не виждаме. И ако ние сме близо до София и това е проблемът ни, то за другите краища какво? Няма квалифицирани работници. Овчарите от някогашните ТКЗС-та се преселиха в по-добрия свят, а днешните млади не искат, не им е интересно това. Аз съм научил много от баба и от дядо, но като те завърти ежедневието, учиш в крачка. Нужни са упоритост и любов – към земята и към животните. Вероятно ще се стигне до намаляване на добитъка – поне при мен. Защото всичко ляга на нас.
- Как успявате, какво включва един ваш работен ден?
- А, ставаш още преди изгрев слънце и сядаш далеч след залеза. Нали знаете, че при нас ден година храни, ненапразно предците ни са казвали това. И така продължава през всичките 365 дни, те като изтекат, отново. Кръговрат, но аз обичам земята и животните. Това не винаги е достатъчно. Трябва и едно рамо от държавата, при нея понякога бюрокрацията е много сериозна. Но няма да се предаваме, земеделците и животновъдите хранят хората, всички хора – независимо да ли са вегани, вегетарианци, дали пазят диети.
А докато говорим, Кръстанов разпорежда – премести машината на оня блок, дай трактора тук, закарай животните там. Няма почивен ден и работно време, но това е начинът, бизнесът да върви напред.
