МЗХ предлага инициатива „Великденска кошница“

В периода от 11 до 19 април 2025 г. за пръв път у нас  стартира инициатива  „Великденска кошница“.  Тя има за цел да осигури на трапезата на всеки дом основните великденски продукти, които са традиционни за страната ни, на достъпни за потребителите цени, без компромис в качеството.

В кампанията ще бъдат включени следните продукти:

  • Агнешко
  • Ярешко
  • Яйца
  • Великденски козунаци
  • Тематични сладкарски изделия за празника

Предложението за тази инициатива се предвижда да бъде осъществена чрез доброволно сътрудничество между Министерството на земеделието и храните и търговските вериги и супермаркети.

При желание участващите търговци се ангажират да предлагат горепосочените продукти на контролирани цени по време на празниците.

„Великденската кошница“ е доброволна ценова инициатива, а не законодателна такава.

Очакваните резултати за домакинствата са по-достъпни цени в период на увеличено търсене и разходи. За бизнеса – подобряване на имиджа и връзката с потребителите чрез социална отговорност. Превенция на спекулативни ценови скокове и поддържане на ценова стабилност са също сред целите на кампанията.

Министерството на земеделието и храните предлага идеята и при желание да се координира с големите вериги – супермаркети у нас.   Няма правно задължение за търговците да участват. Търговците се съгласяват доброволно да включат определени продукти в специален списък и да предложат наистина или стабилни, или по-ниски цени на определени продукти.

Инициативата ще допринесе за предотвратяване на прекомерни повишения на цените в този период и по отношение на самата конкуренция.

 

Огромен товарен кораб с 58 000 тона рапица пристигна във Варна

              Един от най-големите товарни кораби в света за първи път пристигна на „Пристанище Варна“. Той е от клас Panamax и достави 58 000 тона рапица в България. Дължината му е 229.00 метра, а ширината - 32,26 метра, като плава под флага на Хонконг. Предстои разтоварване на стоката в рамките на 10 дни, обяви пред журналисти във Варна Пламен Димиев от „Олива“ АД.

Товарът идва от Канада и е предназначен за най-големия преработвател на маслодайни култури у нас – „Олива“ АД. Рапицата е произведена в Канада и ще влезе за преработка в заводите на българското предприятие. Вносът се осъществява оттам заради липсата на суровина у нас и ограниченията за импорт от Украйна, коментира Димиев.

В настоящата стопанска година, поради лошата реколта от слънчоглед, местната преработвателна индустрия с капацитет 4 милиона тона, или двукратно превишаващ реколтата на България, беше принудена да се насочи към внос на заместващи маслодайни култури. Предвид на практическата невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна заради неработещия лицензионен режим, одобрен от българското правителство, на местните преработватели се наложи да търсят източници на суровина извън Европа, обясни Пламен Димиев.

Общият внос на рапица в България за стопанска година 2024/2025  до момента е 314 000 тона, по данни на МЗХ. Активният внос на рапица от местните преработватели е с цел да запълнят производствените си програми до края на стопанската година.

Цялата внесена рапица се  преработва и изнася от България като крайни продукти – сурово рапично олио, рапичен шрот и биодизел, произведен от рапично олио, увеличавайки с  това брутния национален продукт.

В България мощностите за преработване за слънчоглед в олио, белено семе и шрот са за над 4 млн. тона на година, а дори и в най-добрите земеделски години годишното производство на слънчоглед у нас никога не е било достатъчно за уплътняването им – то е около 2 - 2.2 млн. т. Затова преработвателите внасят слънчоглед от други държави – предимно от Украйна, която е най-големият производител в света.

Преди забраните за внос, България беше в топ 5 на преработвателите на слънчоглед и износители в света. Сега тези позиции са загубени. Загубени са и десетки милиони евро приходи, които иначе се влагаха и се харчеха в България.

 

За повече информация: Вяра Георгиева – 0888 354108

„Връзки с обществеността“

„Олива“ АД

 

Български фермерски съюз иска създаването на гаранционен фонд за щети в земеделието

Българският фермерски съюз настоява за създаването на гаранционен фонд за щети в земеделието, предизвикани от природни бедствия, каквито са последните случаи с измръзнали площи със зърнени култури и трайни насаждения. Фермерите искат това от Министерството на земеделието и храните още от миналата година, когато част от реколтата пострада заради градушките. "Фермерите трябва да имат шанса при извънредни ситуации да възстановят своя бизнес", коментира председателят на БФС Георги Стоянов.

Български фермерски съюз предлага като част от възможните решения за преодоляване на проблемите, създаване на специален гаранционен фонд от държавата или по примера на Австрия - солидарна застрахователна система, с процентно участие в застрахователната вноска както от земеделските стопани, така и от държавния бюджет. Според Георги Стоянов фондът трябва да действа при всякакви природни бедствия и форсмажорни ситуации. "Именно тогава земеделските производители имат нужда именно от навременна помощ и съдействие", допълни той.

И сега има подпомагане на земеделците за съфинансиране на застрахователната премия, но трябва да се направи анализ до колко земеделски производители стига и какви са причините да не се припознава масово като подпомагане, обясни Стоянов. Сега застрахователите компенсират по методология и в процент, който не ти дава възможността да направиш следваща крачка. Всичко, което е направено, не работи, като липсва гъвкавост, категоричен е той.

По думите му трябва да се създаде работеща система за обезщетение и на тези земеделски стопани, чиито загуби са в количество и качество водещо до невъзможност за реализация на продукцията, макар и да не са претърпели 100% щета и пропаднали площи.

Георги Стоянов подчерта, че Министерството на земеделието е реагирало бързо и адекватно за обезщетения във връзка с измръзването на културите в сегашната ситуация. Но като цяло трябва държавна политика и стратегия за сектора в условия на природни бедствия и кризи.

„Свидетели сме на промени в климата, които водят след себе си тежки последици за овощните култури и земеделието“, обяви Мариян Пеев, агроном, член на БФС, председател на Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ) и председател на ЗКПУ „Мъглен“. Има измръзване на овощни дръвчета на 100%, като щетите при черешите в нашето стопанство са пагубни, коментира той. При младите насаждения над 30% от листата са измръзнали.

Слънчогледът е под въпрос. Пшеницата и ечемикът вече показват признаци на повреда. Това не е частична щета – това е събитие от мащаб, който не сме виждали от десетилетия, каза Мариян Пеев. До седмица ще станат ясни окончателно параженията.

В Южна България пролетниците се засяват  когато температурата на почвата достигне 8°C на 5 см дълбочина и когато в продължение на 10 сутрини температурата е над 10°C. „Влагата тази година я има. Следим прогнозите и температурите. Но никой не очакваше такъв мраз. Това не е обичайна слана. Това е рязко, дълбоко охлаждане – с повреди по всички тъкани. Културите просто не могат да издържат“, обясни още Пеев.

От БФС припомнят, че земеделските производителите се оплакват и от увеличените разходите за труд, без който производството на плодове е невъзможно. Също така от високите цени на продуктите за растителна защита и торове.

 

ДЪРЖАВАТА ЩЕ КОМПЕНСИРА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ЗАРАДИ ИЗМРЪЗНАЛАТА ПРОДУКЦИЯ

Има осигурен бюджет за компенсиране на пропаднали площи вследствие на неблагоприятни климатични условия. Условието за покриване на загубите е за 100% пропаднали площи, като ще компенсираме 80% от разходите, съгласно технологичните карти  на Министерство на земеделието и храните. Новината обяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на брифинг в Министерски съвет.

„Средствата са предвидени в бюджета на Министерството и Държавен фонд „Земеделие“. Обезщетения ще се изплащат след подаване на заявления за подпомагане от страна на стопаните и извършване на проверки на място от специализирани комисии“, обясни министърът.

По думите му, след обследване на терените и доказване на загубите, изплащането на средствата ще се извърши в едномесечен срок. Към момента няма информация относно размера на пропадналите площи – тя ще бъде налична след извършване на обследването, каза още министър Тахов.

Увеличава се производството на основни полски култури, зеленчуци и плодове в страната през 2024 г.

Производството на основни полски култури, зеленчуци и плодове в страната бележи ръст през 2024 г. Това показват данните на отдел „Агростатистика“ при Министерството на земеделието и храните.

През стопанската 2023/2024 година в България са произведени 6 846 хил. тона пшеница, при среден добив 573 кг/ дка, ечемик – 1 053 хил. тона, при 536 кг/дка среден добив.

Основните площи, използвани за производство на зеленчуци, са 35,6 хил. ха. Откритите площи със зеленчуци са 34,3 хил. ха, а оранжериите заемат 1 216 ха. Общото производство на зеленчуци за реколта ‘2024 е в размер на 646 хил. тона, от които 110 хил. тона са оранжерийно производство. Най-големи са количествата при доматите – 128 хил. тона, дините – 123 хил. тона, картофите – 114 хил. тона, пипера – 57 хил. тона и краставиците – 51 хил. тона.

Площите с овощни, черупкови и ягодоплодни насаждения в земеделските стопанства възлизат на 59,6 хил. ха. Произведеното количество плодове е 204,9 хил. тона. Наблюдава се увеличение на реколтираните площи с 10% спрямо 2023 г. Най-голям дял от тях заемат черешовите насаждения – 23%. Общо прибраните плодове през 2024 г. са 204 913 тона – с 14% повече спрямо предходната година. Водещи в производството на плодове са Югоизточният район (26%) и Южният централен район (24%).

 

Подробна информация е публикувана на сайта на Министерството на земеделието и храните на следния адрес: https://www.mzh.government.bg/bg/statistika-i-analizi/izsledvane-rastenievadstvo/danni/

 

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

FederUnacoma във Верона: „Машината за производство на вино“

FederUnacoma във Верона: „Машината за производство на вино“

Вторник, 08 Април 2025

Във Vinitaly /от 6 до 9 април 2025/   са изложени основните видове машини за...

Компании, Събития, Анализи

EIMA Agrimach се завръща в Ню Делхи

EIMA Agrimach се завръща в Ню Делхи

Петък, 18 Април 2025

Индийската агромеханична изложба 2025, спонсорирана от FederUnacoma и FICCI, ще се проведе още веднъж...

Реколта, Пазари, Цени

МЗХ предлага инициатива „Великденска кошница“

МЗХ предлага инициатива „Великденска кошница“

Събота, 12 Април 2025

В периода от 11 до 19 април 2025 г. за пръв път у нас ...

Иновации, Обучение, Агросвят

Първият в Европа плаващ център за развъждане на есетри отваря врати на река Дунав

Първият в Европа плаващ център за развъждане на есетри отваря врати на река Дунав

Петък, 11 Април 2025

Първият в Европа плаващ център за развъждане на есетри отваря врати на река Дунав  ...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.