Хлебопроизводителите: сметките за ток се покачиха с 400%

Сметките за ток се покачиха с 400 процента. Продължават да са направо шокиращи. И не сме оптимисти, че тези цени ще се задържат или ще започнат да падат. Точно обратното. Повечето световни и европейски анализатори твърдят, че следващите две години цената на основните енергоизточници, цената на инфлацията ще продължи да се покачва, заяви Мариана Кукушева.

 Освен тези покачвания, цената на брашното се повиши до връх, какъвто не сме имали последните 10 години. Вече 1 тон браншно за хлебопроизводителите е над 1000 лв. И всички други цени се повишиха, а трудът на хлебопекаря в себестойността на българския хляб е в рамките на 30%  и желаещи хора да работят няма.

 Ние работим с пшеница с много добро качество - тя е златото в зърнените култури. Ние не случайно сме били житницата на Римската и Османската империя. Ние продължаваме да сеем жито, защото пшеницата вирее много добре по нашите земи.

 Европейската комисия прие забрана за употребата на титанов диоксид като добавка в храните (E171). Забраната ще се прилага след шестмесечен преходен период. Това означава, че от това лято тази добавка вече не следва да се добавя към хранителните продукти. Европейския орган за безопасност на храните стигна до заключението, че E171 вече не може да се счита за безопасен, когато се използва като добавка в храните.

 Нашите производители настояват за диференцирана ДДС ставка, като искаме тя да е 9 на сто върху всички храни, защото тя е силна антиифланционна мярка, глътка въздух за бизнеса и за повишаване на вътрешното потрбеление", посочи още Кукушева.

Браншът  изпитва огромни затруднения, произтичащи от постоянното галопиране на цените на електроенергията, газа, както и на всички суровини, които се използват.

 

 

Народното събрание прие промени в Закона за акцизите

 Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове, които опростяват акцизните процедури при търговия с акцизни стоки между страните членки. С промените се създават нови статути на икономически оператори.

С приетите на първо четене промени се създават статути на сертифициран изпращач и сертифициран получател на акцизни стоки, за да могат икономическите оператори, които използват тези режими, да бъдат идентифицирани в компютърната система.

Разширяват се функциите на тази система, която понастоящем се използва за движението на акцизни стоки под режим "отложено плащане на акциз". С новите разпоредби се създава възможност да се обхване и движението на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на държава членка и се движат към територията на друга страна членка, с цел да бъдат доставени там за търговски цели.

Според вносителите от МС с промените ще се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар. Предлага се и облекчена процедура при предоставянето на банкова гаранция от лицензираните складодържатели при получаване на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга страна членка. Тази мярка има за цел да намали административната тежест за бизнеса.

 

Държавна помощ: Европейската комисия одобрява българска схема в размер на 3,07 млн. евро в подкрепа на туроператорите

Европейската комисия одобри българска схема в размер на 3,07 милиона евро (6 милиона лева) в подкрепа на туроператори, засегнати от пандемията от коронавирус. Мярката беше одобрена съгласно Временната рамка  за държавна помощ.

Помощта по схемата ще бъде под формата на преки безвъзмездни средства. За да отговаря на условията, еднo дружество трябва да е регистрирало разлика от най-малко 256 евро (500 лева) между оборота си (без ДДС) за 2019 г. и оборота си (без ДДС) през 2020 г., комбинирана с цялата държавна помощ, получена през 2020 г. и през 2021 г. Освен това дружеството трябва да е регистрирало оборот (без ДДС) по-висок от 256 евро (500 лева) както през 2018 г., така и през 2019 г.

 Целта на мярката е да се осигури ликвидна подкрепа на туроператорите, които трябва да възстановят средства на клиентите си за пътуванията, планирани да се осъществят между 1 март и 31 декември 2020г. и впоследствие отменени поради пандемията от коронавирус и
ограниченията за пътуване, въведени за да се намали разпространението на вируса.

Комисията установи, че българската схема отговаря на условията, посочени във Временната рамка. По-специално, помощта  няма да надвишава 2,3 милиона евро на бенефицер; и  ще бъде предоставена не по-късно от 30 юни 2022 г. Комисията стигна до заключението, че
мярката е необходима, подходяща и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС и условията, определени във Временната рамка. Въз основа на това Комисията одобри
мярката съгласно правилата на ЕС за държавната помощ.

Повече информация относно Временната рамка и други действия, предприети от Комисията за справяне с икономическото въздействие на пандемията от коронавирус, можете да намерите тук.Неповерителната версия на решението ще бъде предоставена под № SA.101306 в регистъра на държавните помощи  на уебсайта на Комисията за конкуренцията, след като евентуалните въпроси, свързани с поверителността, бъдат решени.

ИПИ изготвя Алтернативен държавен бюджет

Онлайн представяне и дискусия в реално време 20 януари, 11:00 – 12:00 ч.

Бюджетът на ИПИ традиционно залага на ниските данъци, смелите реформи и по-малката намеса на държавата в икономиката. Сега сме в извънредна ситуация: новата година започна без приет бюджет, като основни параметри от бюджета за миналата година бяха удължени с три месеца.

Досега алтернативният бюджет на ИПИ винаги е стъпвал на предложената от управляващите финансова рамка. Тази година за пръв път предлагаме рамка от фискални политики, която е правена “на чисто” - без да коментираме в детайл правителствените разчети, насочваме вниманието към реформи, необходими за ускоряване на икономическия растеж. Алтернативата на ИПИ представя идеи за по-ниски данъци, по-ефективни публични разходи и  повече свобода със съществено макроикономическо значение, които могат да променят страната.

През новата 2022 г. икономическите политики трябва да се върнат към дългосрочните предизвикателства на растежа и развитието, оставяйки краткосрочните “корона” мерки, помощи и субсидии в миналото. Предлагаме намаление на данъчно-осигурителното бреме, което насърчава инвестициите, увеличаването на производителността и доходите и подкрепя структурната трансформацията към по-високата добавена стойност и благосъстояние.

Зам.-министър Неков към българските земеделци: Заедно ще създадем здрави и устойчиви политики за сектора

Заедно ще създадем здрави и устойчиви политики за сектора“. Това заяви заместник-министърът на земеделието д-р Момчил Неков пред 150 представители на сектор „Земеделие“ по време на заседание на Тематичната работна група  по изработване на Стратегическия план по ОСП за периода 2023 - 2027 г. В работата на групата се включиха и заместник-министрите Иван Христанов и Стефан Бурджев, както и представители на синдикатите.

 Заместник-министър Неков обясни, че се работи по формиране на нов дизайн  интервенции на Стратегическия план, обработват се всички предложения, направени от браншовите организации. „На последващите заседания ще предложим компенсаторните механизми и ставките по тях. Нашата цел е максимално да удовлетворим очакванията на сектора в рамките на бюджета, с който разполагаме“, каза той. Неков уточни, че следващите заседания на Тематичната група ще бъдат проведени в кратки интервали помежду им, така че да могат да се разгледат всички детайли.

Зам.-министър Неков подчерта, че е важно да се структурира диалога с бранша, така че да се акцентира не само на необходимите средства и те да бъдат крайната му цел, а да са средство за качествено развитие на сектора. „Дебатът за българското земеделие трябва да е максимално полезен за фермерите и да включва широк набор от теми свързани с производството, преработката и предлагането на земеделски продукти и храни“, каза той.

По време на продължилото 6 часа видеоконферентно заседание, бяха представени и обсъдени актуализираните елементи и интервенции, предвидени в проекта на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 г. Един от основните акценти, по време на дебата, бе поставен за трансфера на знания в земеделието и иновациите в селското стопанство, консултантските услуги и професионалното обучение и придобиване на умения. Зам.-министър Неков подчерта, че в Националната служба за съвети в земеделието ще започнат да работят 28 мобилни офиси към вече съществуващите 28 областни структури.

В рамките на втория панел, бяха коментирани допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост, както и определянето на  горна граница и прогресивно намаляване на плащанията. Засегнати бяха и темите за обвързаното с производство подпомагане по схемата овце-майки и/или кози-майки. На работното заседание се представиха и предложенията за дефиниции на: „активен фермер“, „земеделска дейност“, „хектар, допустим за подпомагане“, „земеделска площ“, които ще бъдат използвани в Стратегическия план на България по линия на ОСП за  2023-2027 г., както и прилагането на критериите за социалната условност. Най-силна подкрепа системата за социална условност получи от представителя на синдикатите, като беше посочено, че поемането на социални ангажименти е инструмент за изсветляване на сектора и разкриване на реалностите относно използваната работна ръка и декларираните разходи за заетостта. В този контекст бе поставена темата и за трудовата миграция, като зам.-министър Неков припомни, че е поет ангажимент въпросите на бранша да бъдат поставени пред Министерство на труда и социалната политика.

Относно таваните за Директни плащания беше постигнат консенсус с браншовите организации спрямо записания текст в Коалиционното споразумение. Браншовите организации подчертаха, че е важно да се прецизират използваните статистически данни по отношение на работната заплата в сектора, както и за размера на използваната земеделска площ за земеделска дейност. Стана ясно, че предстои дадените становища да се вземат предвид и да се намери компромисния вариант, който да отговаря, както на европейските регламенти, така и на очакванията на сектора. В този контекст, зам.-министър Иван Христанов коментира важността на срещите, които ръководството на Министерство на земеделието провежда с бранша. По думите му ще се търси консенсус между всички заинтересовани страни и ще се вземат предвид техните интереси.  Зам.-министър Стефан Бурджев, от своя страна подчерта, че представените предложения са на базата на предварителни разчети и предстоят още обсъждания.

В допълнение зам.-министър Неков подчерта, че в подкрепа на българските земеделци Министерство на земеделието е аргументирало увеличението на ковид мерките и максималните прагове на помощта де минимис.

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Премиерът: България е конструктивен член на НАТО и ЕС

Премиерът: България е конструктивен член на НАТО и ЕС

Saturday, 22 January 2022

България е конструктивен член на НАТО и ЕС. Това заяви премиерът Кирил Петков. Той...

Реколта, Пазари, Цени

Хлебопроизводителите: сметките за ток се покачиха с 400%

Хлебопроизводителите: сметките за ток се покачиха с 400%

Friday, 21 January 2022

Сметките за ток се покачиха с 400 процента. Продължават да са направо шокиращи. И...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.