Министерството на земеделието работи по дигитална карта за българските традиционни продукти

Министерството на земеделието работи по дигитална карта за българските традиционни продукти, обичаи и забележителности, като Местните инициативни групи (МИГ) ще имат ключова роля в процеса. Това обяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на дискусионен форум в Монтана вчера, посветен на ролята на МИГ в запазването на традициите в селските райони. „Местните инициативни групи имат ключова роля в съхранението и съживяването на традиции, обичаи и продукти. Те от своя страна са с потенциал да станат мотор за местното развитие“ отбеляза още той.

„Обичаи като нестинарството в Странджа например привличат много посетители в един от най-слабо заселените региони на страната. България е изключително богата на традиции и разнообразие и трябва да съумеем да свързваме забележителностите и преживяванията в селските райони, за да има допълнителен поминък в тези региони“ допълни заместник-министър Събев.

Дискусията се проведе в рамките на четвъртото изложение за местни продукти на българските МИГ, което продължава и днес в Монтана. „През следващия програмен период 2023-2027 г. подходът ЛИДЕР ще обхване близо 220 общини от общо 265 на територията на цялата страна“. Това съобщи аграрният заместник-министър на земеделието при откриването на традиционното изложение за местни продукти в областния град. То се организира от Министерството на земеделието и има за цел да популяризира и да предостави възможност на малките фирми – производители и търговци на храни, напитки и занаятчийски стоки от селските райони да представят своята продукция пред широката общественост.

Георги Събев поясни, че през периода на прилагане на Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони, подходът ЛИДЕР ще има много по-широко присъствие и покритие, отколкото сега. И допълни, че ще има 107 МИГ като до този момент те са били 64. „Радвам се, че общини като Монтана ще могат вече да бъдат обхванати от възможностите на подхода, който дава видимост на местното производство и допринася за развитието на местния бизнес. Редица малки и средни производители по-рядко успяват да се класират, когато се отварят приеми по мерките от ПРСР. Точно затова този подход е в пряка помощ на местните общности“, подчерта заместник-министърът.

По думите му подобни събития, които се организират в различни области на страната, имат добавена стойност за производителите. Те създават възможност потребителите да се запознаят с продуктите на земеделските производители, от конкретния регион, да създадат директен контакт с тях и да оценят качествата на предлаганите продукти. „Това изложение е първото в цяла Западна България и четвърто по ред в страната. От миналата годна до сега сме организирали такива събития още в Бургас, Ямбол и Русе, които също се  радваха на голям интерес“, отбеляза Събев.

Той каза още, че в последните години, селските райони са се превърнали в туристическа дестинация и за чуждестранни посетители. „Те са привлекателно място за почивка, където хората могат да се запознаят с характерните обичаи и традиции както в бита, така и в производството на земеделски продукти и кулинарни специалитети“, каза в заключение Събев.

След официалното откриване заместник-министър Георги Събев разгледа всички щандове в изложението и разговаря с производителите.

България е на второ място по регистрирани храни с традиционно специфичен характер в Европейския съюз

България се нареди на второ място по регистрирани храни с традиционно специфичен характер в Европейския съюз, след като днес бе официално вписан и „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“. Европейската комисия (ЕК) включи българския „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“ в регистъра по схемите за качество на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ). Регистрацията по схемите за качество дава право да се обозначи със специален европейски знак опаковката на продукта.  Това е седмата храна, регистрирана от България. По този начин продуктът се защитава от фалшифициране и злоупотреба.

„Суджук Търновски”/„Търновски суджук” е традиционен български траен сурово-сушен месен продукт. Приготвен от раздробено прясно месо, натурални спомагателни материали и напълнен в естествени обвивки. Произвежда се повече от 50 години, чрез прилагане на оригинална технология, която се състои в подходящо сортиране на месо, подбиране и дозиране на подправките, както и оформяне на отделните парчета под формата на подкова. По време на зреенето и сушенето се прилага характерното за националните традиционни сурово-сушени продукти пресоване, което спомага за постигане на специфичен външен вид.

Инициативата за регистрация на наименованието е на Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“, което подаде заявление в Министерство на земеделието през 2020 г.

Заедно с ХТСХ „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“ в Европейския регистър на ХТСХ и в Европейския регистър на Защитените наименования за произход (ЗНП) и Защитените географски указания (ЗГУ) вписаните национални продукти вече са 10. Това: ЗГУ „Горнооряховски суджук“, ЗГУ „Българско розово масло“, ХТСХ „Филе Елена”, ХТСХ „Луканка Панагюрска”, ХТСХ „Роле Трапезица”, ХТСХ „Кайсерован врат Тракия”, ХТСХ „Пастърма говежда”, ЗНП „Странджански манов мед“/„Манов мед от Странджа“, както и ХТСХ „Луканка Троянска“/„Троянска луканка“.

Градинска техника: намаляващ пазар през 2022 г

Неблагоприятното време и растящите цени задържат пазара на машини и оборудване за градинарство и озеленяване, който приключва годината с 15,2% спад. Почти всички видове техника са на минус. Покупките в средния сегмент бяха наказани: пропастта между високите технологии и евтините автомобили с по-ниски изисквания за качество нараства.

 

Продължителната суша, която намали работата по поддръжката на зелените площи, както и увеличаването на производствените разходи и по този начин на каталожните цени, доведоха до значителен спад в търсенето на машини за градинарство, градска декорация и външни площи за развлекателни и спортни функции в Италия през 2022 г.

Данните - обработени от асоциацията на производителите Comagarden въз основа на информация, предоставена от групата за проучване на Morgan - показват общ спад от 15,2% по отношение на продадените единици през 2022 г. (1403 хиляди срещу 1650 хиляди през 2021 г.), със значителни намаления за почти всички видове превозни средства. Косачките отчитат загуба от 21,4% (255 хил. продадени броя), храсторезите - 10% (273 хил.), докато моторните триони отчитат отрицателен баланс от 14,3%, с почти 369 хил. продадени броя. Ножиците за жив плет намаляват с 24,4% (94 хил.), докато загубата при тракторите за трева е по-малка (-4,2% спрямо 22 700 машини). Имаше леко увеличение при машините с нулев оборот за хоби употреба (+0,6% до 1550 единици), докато само резачките (почти 26 500) се увеличиха в сравнение с 2021 г., затваряйки годината с 10% печалба.

Като оставим настрана времето и геополитическите фактори, които не можеха да бъдат предвидени, Comagarden очаква известен спад в продажбите през годината, тъй като пазарът се успокои след силните увеличения през последните два сезона, когато извънредната ситуация на Covid доведе до по-големи инвестиции от страна на домакинствата в хоби градинарство.

„Това, което тревожи производителите“, обяснява президентът на Comagarden Ренато Чифарели, „е спадът в търсенето в средния клас на пазара, който има най-големи числа и изпитва нарастваща тенденция. Ако тази тенденция се потвърди в новия също година“, казва Чифарели, „ще имаме все по-поляризиран пазар между превозни средства от висок клас, от една страна, скъпи и достъпни за малцина, и евтини продукти, от друга, често с ниско качество и произведени в тези страни, износ на ненадеждни технологии, също и по отношение на безопасността“. „Конкуренцията от евтини продукти,“ добавя Cifarelli, „е централен проблем отвъд настоящите колебания на пазара, тъй като от италианската и европейската промишленост се изисква да спазват все по-взискателните разпоредби на ЕС, а това води до инвестиции, които влияят на крайната цена на нашите машини и рискуват още повече да разширят пропастта с тези, направени извън Европейския съюз“.

 

 

Рим, 28 февруари 2023 г

 

 

Заместник-министър Джиков: Държавата ще успее в обозримо бъдеще да върне българското вино на световните пазари

Държавата, с целенасочена и прагматична политика за развитие на лозаро-винарския сектор, ще успее в обозримо бъдеще да върне българското вино на световните пазари. Това каза заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков в Поморие, където присъства на ритуалното зарязване на лозя по повод празника на лозарите и винопроизводителите Трифон Зарезан.

Заместник-министърът припомни, че в момента се изготвя маркетингова стратегия, с хоризонт от три години, за достъп до пазари и реклама на българското вино. „Работи се по създаването на дигитална карта на България, в която ще бъдат включени обектите за винен туризъм. Това е основата, на която трябва да стъпим, за да може секторът у нас да се развива още по-успешно, а страната ни да се утвърди като предпочитана винена дестинация“, посочи Джиков. По думите му целта е да направим българското вино конкурентоспособно на международните пазари.

„Ще маркираме на кои пазари е необходимо да присъстваме, с какво трябва да се съобразим, как и по какъв начин държавата трябва да застане зад винопроизводителите. България има нужда от сериозно присъствие на американския и азиатския пазар. В Европа има много сериозни държави, които произвеждат вино, в същото време инфлацията засегна изключително много европейската покупателна способност.

„Миналото година, лятото, паднаха тежки градушки, и сега с радост виждам възстановени лозови масиви тук, благодарение и на държавата, и на упорития труд на самите земеделски производители“, отбеляза още заместник-министърът. Джиков бе категоричен, че Министерството на земеделието трябва да защитава единствено интересите на земеделските производители, и така рамо до рамо, да се решават проблемите за развитието и напредъка на аграрния отрасъл.

На присъстващите той пожела здраве, успех и берекет, като ги поздрави за съхранението на традициите в отбелязването на този ден.

Министър Гечев: Започнахме засилени проверки за качеството на млякото, което се внася в страната

По мое разпореждане в цялата страна започнаха засилени проверки за качеството на млякото, което се внася в страната. Това съобщи министърът на земеделието Явор Гечев пред медии в село Устина. „След разговори с животновъди и сигнали от тях вчера, днес вече сме на терен, за да проверяваме количествата мляко, които влизат в страната, включително и тези от Украйна и от други европейски държави“, добави още министърът. И отбеляза, че цените не са прерогатив на Министерството на земеделието. „Ние бяхме първите, които поставихме проблема в Европейския съюз, считайки че източните държави плащат по-висока изкупна цена на млякото” каза той.

Явор Гечев посочи, че МЗм подготвя наредба за проследяемост по цялата верига, заради хигиената и качеството на храните, включително и заради сигналите за пшеницата от Украйна, както и по отношение на млякото. „Превеждаме два законопроекта, като черпим опит от колегите във Франция. Те са в защита на земеделските производители и в тях е записано, че цената на  производителя не може да се договаря, а нагоре по веригата да има пределни цени за преработка и на предлагане на пазара до крайния потребител“, обясни министърът.  Той допълни, че България е много далеч от тези модели на регулация на пазара, и че Министерството на земеделието търси възможности за максимално бързо законово регламентиране на пазара.

„Скоро ще се въведе ежедневен механизъм за наблюдение и контрол по цялата верига на доставките на храни – от производителя до щандовете в магазините. Това ще става онлайн, за да може да се засичат цените всеки ден и да се дава адекватна информация, къде се получават ценовите разлики“, обясни аграрният министър.

Явор Гечев информира, че МЗм е стартирало процедура по нотификация за предварително изплащане на 50% от украинската помощ. „В началото на следващата седмица ще бъде изпратена в Брюксел, за да може да се подпомогнат сега земеделските производители, включително и животновъдите. Чрез този  инструмент ще дадем аванс от 50% на земеделските производители, за да може да имат разполагаемост на средствата“, подчерта още Гечев.

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Прецизно земеделие: сеитба на царевица в Бибионе с MS8230 на MaterMacc

Прецизно земеделие: сеитба на царевица в Бибионе с MS8230 на MaterMacc

Четвъртък, 16 Март 2023

Свидетелството на фермата Морето: Миналата пролет отидохме в Бибионе, в провинция Венеция, за да настроим...

Компании, Събития, Анализи

Два дни до откриването на ПРИРОДА, ЛОВ, РИБОЛОВ и ЦВЕТНА ПРОЛЕТ в Панаира

Два дни до откриването на ПРИРОДА, ЛОВ, РИБОЛОВ и ЦВЕТНА ПРОЛЕТ в Панаира

Понеделник, 20 Март 2023

В сряда ще бъдат открити две от най-зелените и цветни изложби от календара на...

Реколта, Пазари, Цени

Министерството на земеделието работи по дигитална карта за българските традиционни продукти

Министерството на земеделието работи по дигитална карта за българските традиционни продукти

Събота, 25 Март 2023

Министерството на земеделието работи по дигитална карта за българските традиционни продукти, обичаи и забележителности,...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Дневните пари при командировка в България се увеличават двойно

Дневните пари при командировка в България се увеличават двойно

Сряда, 22 Март 2023

Минималният размер на дневните пари при командировка в България да се увеличи от 20...

Иновации, Обучение, Агросвят

Заместник-министър Джиков: Иновациите ще ускорят растежа на българското производство

Заместник-министър Джиков: Иновациите ще ускорят растежа на българското производство

Четвъртък, 16 Март 2023

Иновациите в агросектора, включително автоматизацията и дигитализацията, ще ускорят  растежа на българското производство в...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.