По седем теми протичат обсъжданията, като първата е едно по-засилено изискване - т.нар. зелени изисквания, свързани с опазване на околната среда от страна на всеки земеделски стопанин, и ако не ги спази, той не може да си получи субсидията на декар, което е нещо ново". Това коментира Светлана Боянова,директор на Института за агростратегии и иновации.
Боянова съобщи, че португалското председателство на ЕС е публикувало в петък документ, в който са показани темите, по които има съгласие и по които още трябва да се търси компромис. Както и че председателството има амбицията през май да се финализират нещата.
През 2018 г. Еврокомисията е дала своето виждане как трябва да изглежда ОСП, след това Европейският съвет е решил през юли 2020 г. какви да бъдат парите, а през октомври същата година Съветът на министрите каза какво иска да види в регламента. След това Европарламентът прие своята позиция и през ноември започнаха т.нар. триалози. Оттогава са проведени 7 такива срещи между трите институции.След т.нар. зелени изисквания има и „екосхеми", които са също нещо ново.
Боянова подчерта, че има нов модел на прилагане на Общата селскостопанска политика . „Не вече да отговаряш на някакви изисквания, за да се получи субсидията, а накрая, когато я получиш, трябва да има някакви резултати с количествени и качествени измерители". По сериозно разминаване между ЕП и Съвета е за т.нар. социална условност.
„ЕП иска така както задължително се спазват екологичните изисквания, земеделският стопанин да прилага цялото законодателство, свързано с трудово-осигурителни отношения и това да бъде предпоставка и условие за получаване на субсидията за площ. ЕП иска това да е задължително, докато Съветът все още няма позиция по въпроса. Тринадесет страни членки, сред които и България, казаха, че това – като опции, които се предлагат от председателството, няма да могат да го прилагат и предлагат по друг начин да се прилага социалната условност", обясни Боянова.
Боянова съобщи, че Европарламентът предлага ново определение – „Нов фермер", който да бъде подкрепен по линия на директните плащания. ЕП предлага и специална схема по директните плащания, допълнителна, която да бъде за засилване на конкурентоспособността, като директно годишно плащане, като от Съвета още няма отговор по тази идея.
Боянова подчерта и, че „много ключова тема е намаляване на плащанията и таван на плащания".
По тази тема ЕП напълно подкрепя ЕК за деградация - в зависимост от субсидиите да получаваш намалени плащания и над 100 000 евро да си е изцяло таван. Съветът досега много настойчиво поддържа позицията това нещо да бъде доброволно, страните членки сами да преценяват, да не е задължителен таванът.
И също много ключова разлика – докато ЕК и ЕП предлагат всичките схеми да влизат в изчисляването на това намаляване и таван на плащанията, то съветът предлага това да се ограничи само до основното плащане на площ.Тя посочи, че България още няма окончателна позиция по тавана на плащанията.
