Мария Габриел: Нов подход, споделени ресурси и сътрудничество с частния сектор за повече момичета в науката и иновациите

Международният Форум на жените за икономика и общество, провеждащ се в  рамките на Италианското председателство на Г-20, събра в Милано политици, икономически лидери,  водещи представители на индустрията, академичните и  научните среди.  В дебата на тема „Образование в свят на предизвикателства:

Лидери вдъхновяващи момичетата към науката, технологиите, инженерството и математиката  (STEM)“  българският  еврокомисар  Мария  Габриел  призова  към  създаване на условия за подкрепа на момичетата и жените за образование  и  кариера в STEM специалностите. 

 Данните  показват,  че  днес  само  22%  от  всички  учени  и  инженери  във високотехнологичните сектори са жени. 46% от докторантите са жени, от които 26% са ректори на университети. Само 6% са стартъпите ръководени от жени. 90%  от момичетата в училище се интересуват от информационните и комуникационни технологии, но на 1000 завършили информационни и комуникационни технологии.

От тези 24 завършили, само 6 жени работят в тази сфера.  На  фона  на  тези  цифри  българският  еврокомисар  обърна  внимание  на съществуващите  добри  практики  на  европейско  ниво  и  новите инициативи в рамките на ресора й. „Днес е важно  да променим скоростта, с която нещата се  случват. Необходим е нов подход, а различните съществуващи инициативи да си  взаимодействат с цел по-голямо въздействие. Подходът трябва да обхваща мерки на  ниво  начално  и  средно  образование,  да  наблегне  на  активната  роля  на университетите и тясно си сътрудничи с бизнеса. На европейско ниво е необходима критична маса от инвестиции, целенасочени действия и конкретни инициативи в подкрепа на жените новатори“, отбеляза Мария Габриел.

 В новата програма „Хоризонт Европа“ и Европейския иновационен съвет вече бе  дадено  началото  с  промени,  обхващащи  критериите  за  кандидатстване  по програмата и подкрепа за компаниите ръководени от жени. В „Хоризонт Европа“ за първи път критерий за кандидатстване за финансиране е организациите да имат план за равнопоставеност между половете. С Европейския иновационен съвет комисар Габриел даде старт на инициативата Women TechEU, целяща да подкрепи 50 високотехнологични стартъпи ръководени от жени. Паралелно се изпълнява и „Програма за лидерство на жените“ за менторство и изграждане на мрежи за обмен  на добри практики.

 Мария  Габриел  открои  проекта  „Момичета  в  кръговата  икономика“  (Girls  Go Circular),  като  добър  пример  за  сътрудничество  с  бизнеса  и  надграждане на резултатите. Той се изпълнява от Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и има за цел да предостави на момичета на възраст 14-18 години в цяла  Европа цифрови и предприемачески умения чрез  учебна програма за кръговата икономика. В рамките на една година са обучени 2300 момичета в 8 държави. Те  са част от най-голямата иновационна екосистема в Европа с над 60 иновационни  центъра. „50000 обучени момичета с проекта Girls Go Circular, 40000 обучени със  стажовете  „Цифрова  грамотност“  на  Европейския  институт  за  иновации  и  технологии, 50 високотехнологични компании, подкрепени от Европейски институт за иновации и технологии. Днес предизвикателството е да предоставим обучение и подкрепа за максимален  брой проекти. Следващата стъпка е съвместна работа между проектите. Само със сътрудничество, споделени ресурси и добри практики можем  да  привлечем  повече  момчета  към  STEM  специалностите, давайки им възможността  за  професионално  израстване“,  коментира Габриел.

Европейският институт за иновации и технологии подкрепя новия европейски Баухаус с 5 млн. евро

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) стартира инициативата „Ускорител на общността на EIT  разрастване на начинания, свързани с новия европейски Баухаус“ („EIT Community Booster – Scaling New European Bauhaus Ventures“), за да подкрепи инициативата „Нов европейски Баухаус”. В рамките на първата покана 20 иновативни компании ще получат финансиране в размер до 50 000 евро на предприятие, за да се ускори разработването на решения за съчетаване на устойчивост (от цели в областта на климата до кръговост, нулево замърсяване и биоразнообразие), естетика (качество на изживяването и стил в допълнение към функционалността) и приобщаване (включително поставяне на многообразието на първо място, осигуряване на физическа и ценова достъпност).

Тази покана е част от по-голям бюджет от 5 млн. евро за подпомагане на дейности, свързани с новия европейски Баухаус, от новата общност на EIT за периода 2021—2022 г. Срокът за представяне на предложения по поканата е 17 декември 2021 г. Стартиращи и разрастващи се
предприятия могат да кандидатстват и да разширят своята дейност. Пилотната фаза на този ускорител започна в началото на 2021 г., като вече са подпомогнати 13 начинания на обща
стойност 650 000 евро.

Комисарят по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел заяви: Новият европейски Баухаус преминава от проектиране към конкретни резултати благодарение на пряката подкрепа за европейските новатори от Европейския институт за иновации и технологии. Инициативата допринася за Европейския зелен пакт, но също така и за новите амбициозни мисии на ЕС в рамките на „Хоризонт Европа“. Очаквам с нетърпение да видя всички новаторски идеи и продукти от талантливи европейски предприемачи за нашите обществени пространства и за устойчив растеж в Европа._

Тази съвместна инициатива на общността на EIT за новия европейски Баухаус има бюджет от 5 млн. евро за 2021 г. и 2022 г. за:

* предоставяне на услуги за ускоряване и подкрепа на предприемачи, новатори и начинания, свързани с новия европейски Баухаус
* създаване и мобилизиране на граждански инициативи
* предлагане на дейности за обучение по предприемачество и образователни ресурси за повишаване на квалификацията и учене през целия живот.

Заместник-министър Гечев: Селското стопанство е най-големият ползвател на дронове в света

Селското стопанство е най-големият ползвател на дронове в света. Тази тенденция се очаква да се наложи и в България. Това каза заместник-министърът на земеделието, горите и храните Явор Гечев в панела „Иновации в земеделието и биотехнологии“ в рамките на конференцията „Зеленият преход - решения и предизвикателства за България“. Той допълни още, че иновациите и технологиите са ежедневие, което цяла Европа вече ползва, ако някоя държава иска да има конкурентно предимство трябва да ги прилага.

„Едно от предизвикателствата пред родното селско стопанство е да повишим  добавената стойност, както и разнообразяване на културите и по-високото им качество и сериозното използване на иновации“, обясни заместник-министърът. И посочи още, че изискванията, които поставя ЕК, за да се подпомагат земеделските стопани, налагат спътникови системи, почвени характеристики, дронове и други. По думите му, интересен е фактът, че спадането на разходите и спестяването на работна ръка е изключително чувствителна тема, която на практика ако не я направим няма да сме конкурентноспособни в следващия програмен период.

В селскостопанския сектор в България са заети около 183 хил. души, което представлява 5.7 % от общата заетост на страната. Заместник-министърът поясни, че България се намира на първо място по заетост в селските райони и допълни, че нараства интересът към по-качествени храни или към така наречените къси вериги с директно производство.

„Технологиите много сериозно ни помагат включително за природните ресурси и климатичните изменения на процеса в селското стопанство за екологичния аспект. Има невероятни софтуери, които ни показват как да намалим пръсканията и какви са температурните промени“, обясни още Явор Гечев.

Заместник-министърът коментира, че трябва да съобразим екологичните компонентите в Стратегическия план, така че да имаме много сериозна екологизация, така че да изпреварим изискванията на „Зелената сделка“, като това не трябва да носи значителни проблеми за прилагане от фермерите и да не се качват цените. Той уточни още, че в плана за пръв път се появява слой екологична инфраструктура. Изискванията на „Зелената сделка“ са до 2030 година ланшафтните територии да достигнат 10 %. Друго условие е да се намали ползването на торове с 50 на сто, като за целта в стратегията има заложена нарочна схема. Има предвидена и конкретна мярка за намаляване на пестицидите, като тяхната употреба трябва да бъде свита с 50% до 2030 г. според регламентите на „Зелената сделка“. „Във Втори стълб на Стратегическия план имаме предложение за отделен фонд, който да бъде насочен към финансиране на зелени иновации“, заяви заместник-министър Гечев. И разясни, че на правенето на иновации се гледа като на процес, към който ще се подходи много по-смело.

Златица е деветата община у нас, която ще опазва своите стари гори

България се доказва като европейски лидер в защитата на своите вековни гори

Златица стана деветата община в България, която ще полага грижи за своите стари гори. Общинският съвет с единодушие взе решение 350 ха горски площи да бъдат поставени под защита като „гори във фаза на старост“. Този успех идва благодарение на целенасочената и интензивна работа на природозащитната организация WWF с представителите на общината. Обявените за опазване стари гори представляват 7% от всички общински гори на Златица. Те са съставени предимно от бук, зимен дъб и цер със средна възраст между 100 и 170 години. 

„Старите гори са естествен резервоар за генетичен материал и зона на спокойствие за много видове, чието съществуване е в пряка зависимост от горските екосистеми. Основната заплаха за старите гори е извършването на дърводобив, което променя драстично техните характеристики и води до изчезването на обитателите им – голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като например белогърбият и трипръстият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбарът алпийска розалия и широкоухият прилеп. Освен това човешката намеса в старите гори води до нарушаване на водохранните и противоерозионните им функции“, казва Нели Дончева, главен експерт в практика „Гори“ към WWF.

Опазването на старите гори е една от най-важните мисии на WWF в България. През последните години природозащитната организация извърши проучвания на територията на 62 общини от цялата страна и установи и картира близо 8 200 ха стари гори. Повече данни за тях WWF публикува на своята публична GIS платформа.

България и ролята ѝ в опазването на старите гори?

България е една от малкото европейски държави, в които все още има запазени обширни територии с вековни гори. Тази даденост ни дава възможност да сме водеща страна както в опазването на биологично разнообразие, така и в предлагането на приключенски туризъм сред дива природа. Площта на слабо повлияните от човека вековни гори в България е не повече от 4-5 % от всички гори в страната (при средно 1 % в Европа) или около 150 000 - 200 000 ха.

Обединените усилия на неправителствения сектор и на институциите доведе до обособяването на 110 хиляди ха държавни гори като „гори във фаза на старост“ в екологичната мрежа „Натура 2000“ през 2016 г. Идеята се хареса и на девет български общини, които също обявиха за защитени старите гори на тяхна територия. Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица вече пазят 1150 ха стари гори. WWF призовава и останалите общини в страната да последват техния пример.

Кои гори са стари?

Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Освен, че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение както за хората, така и за поддържането на среда на живот в условията на климатични промени.

Eдинствено в старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст и придобиват величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Оформянето на тези гори отнема приблизително между 160 и 230 години. Те се характеризират още и с наличието на дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони, дървета с хралупи, стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане.

Днес старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради липсата на пътища или стръмен релеф. Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа. За да продължат да предоставят своите жизненоважни екосистемни услуги, е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.

ДФ „Земеделие” и Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН ще си сътрудничат в областта на изкуствения интелект в земеделието

Държавен фонд „Земеделие“ и Институтът  по  информационни  и  комуникационни  технологии (ИИКТ) при БАН подписаха днес Меморандум за сътрудничество и партньорство за приложение на изкуствения интелект в земеделието.

Целенасочените научни и приложни изследвания, по отношение на приложението на изкуствения интелект в земеделието, ще доведат до намаляване на разходите за земеделските стопани, подобряване на управлението на почвите и качеството на водите, ограничаване на използването на изкуствени торове и пестициди, намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на биологичното разнообразие и създаване на по-здравословна околна среда.

ДФ „Земеделие“ и Институтът по  информационни  и  комуникационни  технологии при БАН поеха ангажимент да обединят усилия за реализиране потенциала на двете организации за успешното навлизане на изкуствения интелект в земеделието. Изпълнителният директор на ДФЗ Борис Михайлов и директорът на ИИКТ-БАН проф. дмн Галя Ангелова декларираха своята подкрепа за задълбочаване на връзките между наука, институции и бизнес за развитие на селското стопанство чрез създаването на нови иновативни решения и изграждане на нова интелигентна инфраструктура.

Представителите на ДФЗ и ИИКТ ще участват в общи проекти за изграждане на Виртуален оперативен център за цялостно управление, координиране и контрол на интелигентни инфраструктури в растениевъдството, заложен в Национална научна програма „Интелигентно растениевъдство“, както и изграждане на интерфейси към външни и наследени системи по Националната научна програма „Интелигентно животновъдство“.

 

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Евродепутатите призовават за минимални социални стандарти за хората на изкуството и културните дейци

Евродепутатите призовават за минимални социални стандарти за хората на изкуството и културните дейци

Сряда, 20 Октомври 2021

 Спешна необходимост от подобряване на несигурните условия на хората на изкуството Призив за трансгранични програми...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Предвижда се да се повиши ефективността на официалния контрол при превенцията и разпространението на болестите по животните и хората

Предвижда се да се повиши ефективността на официалния контрол при превенцията и разпространението на болестите по животните и хората

Сряда, 20 Октомври 2021

Предвижда се да се повиши ефективността на официалния контрол при превенцията и разпространението на...

Компании, Събития, Анализи

България подобри своя пешеходен рекорд и измина 46 503 372 крачки

България подобри своя пешеходен рекорд и измина 46 503 372 крачки

Вторник, 12 Октомври 2021

В рамките на тазгодишното издание на Нестле за Живей Активно! хора от цялата страна...

Реколта, Пазари, Цени

Одобрени са 15 359 363 лв. допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2021 г.

Одобрени са 15 359 363 лв. допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2021 г.

Сряда, 20 Октомври 2021

Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

70 млн. лева се отпускат на ДФ „Земеделие” за 2021 г. за подпомагане на земеделски производители

70 млн. лева се отпускат на ДФ „Земеделие” за 2021 г. за подпомагане на земеделски производители

Сряда, 20 Октомври 2021

Правителството одобри допълнителни разходи от централния бюджет към Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция...

Иновации, Обучение, Агросвят

Мария Габриел:  Нов подход, споделени ресурси и  сътрудничество с  частния сектор за повече момичета  в науката и иновациите

Мария Габриел: Нов подход, споделени ресурси и сътрудничество с частния сектор за повече момичета в науката и иновациите

Вторник, 19 Октомври 2021

Международният Форум на жените за икономика и общество, провеждащ се в  рамките на Италианското...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.