В новия брой четете:

  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27

Конкурсът търси своите герои всеки месец

От изгрев до залез на полето или къде минава пътят на успеха

Да гледаш земя и добитък е призвание за мен, смята Кръстанчо Кръстанов от Годеч. Захванал се с този нелек бизнес  още в началото на 90-те години на миналия век и така до днес.  Сега  гледа около 4500 декара земя, от които 1000 дка са пасища и ливади, 270 овце, 20 кози, 9 телета, 3 коня. Солидното стопанство иска много грижи. И макар че е завършил съобщителна техника,  Кръстанов се справя, защото земеделието и животновъдството не са му чужди. Те са в душата му. Разбира се,  огромната помощ  на  съпругата и двамата сина е факт. С Кръстанов си говорим за първите стъпки, трудното ежедневие и бъдещите възможности.

- Защо земеделие и животновъдство, господин Кръстанов. С какво ви привлече тази област от селското стопанство?
- Просто така съм отгледан и възпитан. Земеделието е поминъкът на предците ни.  Баба ми и дядо ми бяха в местното земеделско стопанство. Това работеха и ми „вляха“ тази любов към земята и към животните. Закърмиха ме с нея и тя се „врасна“ в мен. Винаги ме е теглело да вдъхна аромата на оранта, да стрия между дланите си  житните класове,  да погаля агънце. Подобна тяга при нас явно върви през поколение, защото майка ми и вуйчо ми нямаха подобни желания.

- Кога започнахте? Какво беше началото?
- Със земеделие се захванах през 1993 година, но първо през 1990-а купихме косачка. С нея обслужвах съседи, познати и така полека-лека  нещата се получиха. Мислех за бизнес и защото земята е всичко, което искам, узрях за нивите. Набавихме някаква техника, после  - през  1994 г., дойдоха овцете, а след тях и  козите. Но всичко това е много труд. Защото за земята и добитъка почивен ден няма. Те искат непрекъснато грижи. В началото беше изключително трудно – и с пласирането на продукцията, и с производството. Не винаги успявахме да приберем зърното, нямахме модерната техника.

- Да се върнем към зърнопроизводството –  то е, за да затворите цикъла или за търговия, какво сеете?
- Сеем основните  житно-зърнени култури. Имаме масиви с пшеница, ечемик,  слънчоглед,  царевица. Една част от реколтата  остава за нас, за  изхранване на животните, останалата пласираме. При зърнопроизводството няма  от 9 до 17 часа, първа и втора смяна.  Идва подходящото време и ти си на полето – ореш, култивираш, сееш, жънеш.

- Казахте, че в началото не сте имали достатъчно техника? Сега как е, успяхте ли да си набавите?
- Справихме се с помощта на еврофондовете. Кандидатствахме по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“, финансирана от Програмата за развитие на селските райони. Така си осигурихме  трактор и прикачен инвентар -  дискова брана, плуг, сеялка и мулчер  за почистване и подържане на пасища и терени. Внесохме после проект в Държавен фонд „Земеделие“,  но той остана в резервите, защото се оказа, че кошарата, която искаме да строим, не попада в необлагодетелстван район и загубихме пет точки. После пък свършиха парите. Сега имам одобрен проект към Местната инициативна група „Берковица-Годеч“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ за доставката на две  сеялки -  за пролетници и за есенници, валяк и  вана за мляко. Европейските пари са възможност, която  е хубаво да използваме. Чрез тях успяваме да модернизираме стопанствата, да ги превърнем  в съвременни  рентабилни предприятия. 
 
- Нека отделим малко време на животновъдството. Казахте, че искате да доставите вана за мляко. Какво правите добитото от овцете и козите мляко?
- Част от моите животни са под селекционен  контрол. Те са от така наречените чувствителни породи. Тяхно е бъдещето, защото така се постига висока продуктивност Дават мляко, от което продаваме в магазина – открихме го в началото на този век, останалото отива в мандрата. Понякога си оставяме за нас – за сирене. Пласментът е изцяло ангажимент на съпругата ми Вася. Тя е и качественият контрол – това е професията й. Има и стаж като лаборант в млекопреработвателни предприятия, та е на ти с всички изисквания. Но не е много лесно, въпреки че на думи така изглежда.

- А как стои при вас въпросът с работната ръка?
- Кажи-речи в зърнопроизводството се справяме сами. Много ми помагат двамата синове. Опитвахме да наемаме хора, но… Машините са изключително съвременни, с компютърни системи и това донякъде стряскаше. Не навсякъде в днешните селскостопански гимназии обучават младежите на съвременна селскостопанска техника.  Много по-сериозен е проблемът с  овчарите. Търсим едва ли не из цяла България. Обикаляме, питаме, молим. А за тях са създадени удобства – мебелирана стая със санитарен възел, телевизор. Знаете ли, ако за няколко часа изчезне кабелната телевизия, се надига вой.  Не разбирам, разчитат на социалните помощи, които не са кой знае колко големи, а не да изкарат прехраната си  с  труд. Подобни трудности срещат всички колеги. Обсъждаме ги и дотук – изход не виждаме. И ако ние сме близо до София и това е проблемът ни, то за другите краища какво? Няма квалифицирани работници. Овчарите от някогашните ТКЗС-та се преселиха в по-добрия свят, а днешните млади  не искат, не им е интересно това.  Аз съм научил много от баба и от дядо, но като те завърти ежедневието,  учиш в крачка. Нужни са упоритост и любов – към земята и към животните.  Вероятно ще се стигне до намаляване на добитъка – поне при мен. Защото всичко ляга на нас.

- Как успявате, какво включва  един ваш  работен ден?
- А, ставаш  още преди изгрев слънце и сядаш далеч  след залеза. Нали знаете, че при нас ден година храни, ненапразно предците ни са казвали това. И така продължава през всичките 365 дни, те като изтекат, отново. Кръговрат, но аз обичам земята и животните. Това не винаги е достатъчно. Трябва и едно рамо от държавата, при нея понякога бюрокрацията е много сериозна. Но няма да се предаваме, земеделците и животновъдите  хранят хората, всички хора – независимо да ли са вегани, вегетарианци, дали пазят диети.
А докато говорим, Кръстанов разпорежда – премести машината на оня блок, дай трактора тук, закарай животните там.  Няма почивен ден и работно време, но това е начинът, бизнесът да върви напред.

Те са победителите

„Еврофермер на годината“ е Людмил Работов,мениджър на семейна фирма в гр.Раковски
„Евробизнес дама на годината“ е Ивиана Митова,финансист във фирма „Агроелит”
„Млад Еврофермер е Илия Проданов, земеделски производител от Бургаско.

В 24 ч. на 31.03. 2020 г. в сайта на сп.“Агробизнесът“ www.agrobusiness.bg приключи гласуването в конкурса „Еврофермер на годината 2019“, който се провежда за 19 –та поредна година.
Церемонията по награждаването на спечелилите състезанието за първи път в историята си е в нетрадиционни условия – он-лайн.

(Виж видео с д-р Лозана Василева)



В сайта www.agrobusiness.bg ще публикуваме видеоматериали, текстове и снимки, свързани с дейността на наградените и всички номинирани в конкурса.Очакваме и колегите от други агромедии да отразят събитието.

/Вярваме, че след като лошото премине, ще направим тържествено връчване на купите на наградените и медали на всички номинирани,както сме го правили вече 18 години./
Но днес няма да се съберем, за да се поздравим, да разменим добри думи и да стиснем ръка на победителите. Няма да вдигнем наздравици и да си пожелаем добри резултати. И за всичко това има основателна причина – животът и здравето на всички. А вие, участниците в тази престижна надпревара, сте сред най-отговорните хора не само у нас, но и в цял свят. От съществено значение е, че вие не спирате работа, защото ние чакаме от вас насъщния. Но и родната икономика разчита много на вас в тези тежки времена.

Според народното поверие, високосната година винаги е по-трудна. Дали коронавирусът е потвърждение на този предразсъдък, може много да спорим. Но е факт, че светът сега е твърде динамичен не само в икономическо отношение. И е факт, че в такова смутно време точно земеделците не спират работа – чака ги хранителната промишленост, която не спира дори по време на война. И сякаш напук на всичко, мили хора, просто се справяте добре с всички задължения, произтичащи от естеството на съвсем нелеката ви работа. Вие не подвивате крак, не седите със скръстени ръце и давате всичко от себе си, за да има добро производство и качествена реколта.

(Виж видео с Марио Милушев)



За „Еврофермер на годината,“Млад еврофермер на годината“ и „Агробизнес дама на годината“ се състезаваха хора от цялата страна. Всички те са неотменна част от аграрния сектор, много достойни негови представители, които не се огъват пред трудностите, преодоляват ги сякаш с лекота, на която ние отстрани завиждаме. Благодарение на тях земеделието е най-конкурентоспособният и най-жизненият отрасъл в България. Те не се страхуват от промените в климата и въздействието върху околна среда. Приемат ги като предизвикателства, които дават тласък – на добри практики, на устойчиво развитие. Те винаги са в крак с времето – и в прекия, и в преносния смисъл.



Ето и победителите, които вие избрахте:

„Еврофермер на годината 2019 “ е Людмил Работов от гр.Раковски, мениджър в семейната фирма. Работов е активна обществена личност. През 2019 година е избран за втори мандат да бъде Председател е на Управителния съвет на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Работов обработва 8500 декара земя, основно е в землището на село Борец и 1000 декара край родния град. Отглежда бързоликвидни култури - пшеница, рапица, слънчоглед, малко бобови и около 200 декара люцерна. Той знае, че земеделието не се прави само със земя, а и с хора.И е убеден, че земята е жива, докато се полагат грижи за нея.

„Не може да излъжеш земята. Но можеш да си искрен и честен с нея – гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари. Аз обичам земята си така, както обичам семейството и децата си. Давам на земята каквото има нужда, но тя ми връща много повече. Не става дума само за добри добиви и печалба. Дава ми добър и смислен живот, носи ми удовлетворение, от това което правя. Мисля, че не с всяка работа е така. Земеделието има това предимство и ми харесва да работя със земята и да се радвам на благата и плодовете на нашия труд“, убеден е Людмил Работов.

(Виж видеото с Людмил Работов)



Ивиана Митова е „Евробизнесдама на годината 2019“. Тя е финансистът на търговищката фирма „Агроелит”. Дружеството e с 30-годишен опит в земеделието и е сред най-успешните у нас. Обработва повече от 100 хиляди декара земя в областта. За себе си Митова казва, че е израснала със зърнопроизводството, проблемите и успехите в бизнеса винаги са били неотменна част от дните й. Родителите са й предали любовта към земята. Днес тя се занимава с реализацията на реколтата. Фирмата сее основните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица.

„Пред мен никога не е стоял въпросът, дали да се реализирам у нас или в чужбина. Зная, че камъкът си тежи на мястото и предпочитам родната страна. Обикновено хората, които тръгват на Запад, смятат, че там ще спечелят много, а проблемите ще са по-малко. Рядко това отговаря на истината. Начинът на живот зад граница е различен, липсват приятелите, личното време е оскъдно. Тук имаме близки и приятели, на които може да се разчита и прекрасна природа. Предимствата на живота в България надделяват. Убедена съм, че в България по-лесно може да се реализира всеки човек, който се стреми към това. Определено предпочитам да работя и да се развивам в родината, защото тук е домът ми“, категорична е Ивиана.

(Виж видеото с Ивиана Митова)



Илия Проданов е първи в надпреварата „Млад еврофермер на годината 2019“. Той е част от семейния бизнес на семейство Проданови - зърнопроизводство. Фамилията стопанисва 12 хиляди декара ниви в четири землища в общините Камено и Бургас. Една четвърт от тях са собствени, останалите са наети и арендовани. Сеят традицонните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, рапица, царевица, нахут. По-рядко са нивите със слънчоглед. Заедно с брат си Георги, баща си Янчо и мама Янка, Илия върти семейната фирма. Илия и Георги са учили икономика и мениджмънт. Той учи право, но няма никакво желание да става съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт. Тази сложна наука му е необходима, за да се справя с бюрокрацията в бранша. Привлякла го и защото дава много широка обща култура. Интересува го но-тил технологията, която би компенсирала в известна степен сериозните последствия от сушата. В нейно лице вижда възможности за оптимизиране на разходите, за нормална печалба. Убеден е, че ще я приложи съвсем скоро върху част от техните масиви. Илия гледа и черешова градина. Овошките са на площ от 30 декара, но грижите за тях са любимото хоби, за спорта, както се казва, и изобщо не става дума за печалба.„Ние с брат ми основно „носим” кампаниите по сеитбата, торенето, пръскането, прибирането на реколтата и оранта. Това не е проблем, аз, пък и той, откакто се помним, сме все на полето“, подчертава Илия Проданов.

(Виж видеото с Илия Проданов)





Всички номинирани в конкурса получават медали.Те са:
• Георги Хаджийски,директор на фирма"Хаджийски и фамилия"
• Даниела Димитрова,изпълнителен директор на „Сидар“АД
• Симеон Пантелеев, управител на кравекомплекс
• Галин Велев, собственик на ЕТ „Джи-АГРО - Галин Велев“
• Павел Павлов, мениджър фирма“Руж-9“
• Цветелина Николова, управляващ директор на винарските изби „Катаржина Естейт“
• Константин Стоев, съуправител Винарско имение „Драгомир“
• Наталия Гаджева, съуправител Винарско имение „Драгомир“.

(Виж видео с Галина Пейчева)


Павел Павлов, мениджър е на фирма „Руж-9”: Търсим по достоен начин мястото си на световния винен пазар

Павел Павлов  e икономист по образование, но знае много за лозята и виното. Научил го през годините.  Мениджър е  на „Руж-9” ООД.  В дружеството той е представител на собственика и  е ангажиран на оперативно равнище да ръководи процесите във фирмата, да развива  отношенията с клиенти и доставчици, да решава вътрешните въпроси.  Негов прерогатив е изцяло  мениджмънтът на стопанството.
 
Представете фирмата накратко, защо се захванахте с трайни насаждения?
Сравнително млади сме,  от 2014 година  работим  активно по полето. Основната част от земята е  собствена и съвсем малко е арендована. Започнахме със събирането й през 2004 г.,  тогава в екипа имахме учен. Той направи почвените анализи и ни гарантира, че тук е подходящо за отглеждане на грозде. Разбрахме, че без комасация 100 процента няма как да гледаме лозе. Сега имаме  два масива по 1000 декара, но процесът продължи  15 години. Преговаряхме с огромен брой наследници,  беше  много бавна, тежка и тромава работа. Цялата ни инициатива  е концентрирана в Хасковско и по-конкретно в землищата на няколко села около  Любимец.  Имаме вече бегъл, но набираме интензивен  опит,  в отглеждането на бадеми. Те са приблизително 1500 дка.  Да отбележа, че самите насаждения са малко, но подготвяме терена -  комасираме, дренираме, градим напояване, осигуряваме пътища. Засаждането ще е  в близко бъдеще. Лозята са засадени през 2016 и 20117 година. Тогава кандидатствахме  по мярката „Конверсия и преструктуриране”,  заменихме стопанисваните стари лозя в Пловдивско, изкоренихме ги и преместихме масивите на по-подходящо място. Сега навлизат в плододаване.

Какви сортове лози имате,  ползвахте български или посадъчен материал от чужбина?
Сортовете ни са основно с най-добро пазарно приложение. Червените са  каберне фран и каберне совиньон, мерло, сира, малбек, карменер. Белите са совиньон блан, мускат, шардоне. Нямаме засега български посадъчен материал, наши доставчици са  най-голямата пепиниера в Италия  - кооператив „Рошедо” и „Троант”, също там, частично сме купували и от други, но съвсем малко. Към български доставчик не се обърнахме, защото времето за реакция при реализацията на проектите  бе твърде малко, а нужните  обеми такива, че нямаше бълагрски производител, който да отговори на изискванията ни за необходимите количества. Трябваше да изберем някой голям – „Рошедо” произвежда и  продава около 100 милиона лози годишно,  изключително добре подготвени са технически и технологично, около 200 кооператори  в една италианска област работят за него и осигуряват нужния посадъчен материал, за да са номер 1 и да може да отговорят в кратки срокове на заявките.

Каква беше миналогодишната реколта?
Много слаба, защото единият масив  влезе в плододаване,  събрахме не повече от стотина тона. Има пазар, защото регионът, където са лозята ни,  е един от най-добрите у нас. Там почвите и климатът са възможно най-подходящите. Земята е с високо  съдържание на желязо, на слюда и гнайс, наличие на пясък,  пропускливост. Това определя  доброто  усвояване на минерали и по-нататъшното развитие на вкус,  аромат  и изобщо цялостния профил  на гроздето, което произвеждаме.  Климатът се характеризира като средиземноморски, проникващ  по долината на Марица, благоприятства развитието на тази култура. Имаме засушливо  лято, с много сдлънцегреене, сух вятър и сух въздух, които проветряват  лозята - те са на около  300 метра надморска височина  в Южен Сакар. Като  цяло благодарение на този непрекъснат въздушен дренаж не се налага да се обработват много, по-устойчиви  са на болести. Заради температурите,  които при нас са високи,  имаме по-бързо узряване. Когато белите ни сортове са готови, избите не са започнали кампанията – все пак почиват през август. Белите ни дадоха  много добър резултат. Един от големите винпроми ги винифицира в отделни съдове, без да ги смесва с  добива от други региони. Очакванията им се оправдаха. Разчитаме тази година да пласираме цялото количество бяло грозде заради показаните резултати. Естествено ще се съобразим с някои препоръки на специалистите по време на вегетацията.

Как преценявате винения пазар и пазара на грозде в България?
Пазарът на грозде е  сравнително стабилен, след  дълъг период на адаптация след турбуленцията заради  отпадането  на  Русия и Източна Европа.  Настрои се към новите потребности и вече не се чува у нас  за непродадено, а за несъбрано грозде. Родните производители имат традиционни пазари, за жалост Русия не е сред тях по политически причини,  или е  твърде слабо представена. Хубавото е, че има тренд на непрекъсната промяна в навиците на българския консуматор. Виното влезе много сериозно в заведенията за хранене. Винената култура се повиши и виното набира потенциал като основен продукт,  който  заедно с храната присъства на трапезата. Проблемите отпреди 10 години, свързани с голямото производство на домашно вино,  постепенно отшумяват и вече не са притеснителен елемент.  Държа да отбележа, че то  все още е фактор, но е отпадаща тенденция.  Не е тайна, че и най-посредственото заводско вино от грозде, защото тук-там се прави и от стафиди, е  по-добро от домашното. По време на приготвянето му се контролират редица процеси – бистрене на  гроздовата мъст, охлаждане при нужда, спиране на ферментацията и повторното й стартиране, филтриране.  Имаме интерес и насърчаваме този процес,  доколкото зависи от нас, но не мога да отрека, че покупката на грозде в чували от хората, реализира малко по-добра цена. Този сегмент на пазара е много интересен, защото дребните търговци плащат повече. Малките бутикови изби са изключително благоприятен вариант за продажба на грозде, поставят повече изисквания, но плащат по-справедлива цена.  Под  1 лев  за килограм е несправедлива, но пазарна цена.  Разходите по производството  растат, като се вземат предвид и волностите на климата. Едно лозе не е актив, а е стопанство,  което има нужда от непрекъсната грижа и развитие.

Възможно ли е у нас да се печели от лозя?
Миналата година стартирахме от изкупни цени средно 80 стотинки за килограм грозде, като бялото беше малко по-скъпо от червеното. След случая „Карнобат” цените паднаха наполовина и това  постави производителите на колене – те нямаше как да покрият разходите си.  Програмите, които подпомагат развитието на лозарството,  по никакъв начин не засягат някаква помощ, свързана с необходимата техника,  за изграждане на инфраструктура. Те позволяват монтажа на поливни системи, но не докарването на вода, а доставянето й с водоноски е скъпо. Финасиранията по програми по никакъв начин не засягат защитата от градушки, които са голям бич за сектора. Надявам се с новата наредба № 6 да успеем частично да си помагаме при застраховките срещу градушки. Има приложими решения, но не става с мрежите, защото създават проблем за машинните обработки. Нужна е мярка, по която да може да си купуваме трактори, прикачен инвентар – 4. 1. не е подходяща, защото виненото грозде  не е в  чувствителен сектор и не получаваме точки, а това не класира проектите на по-предни места.  Има  много необходими действия,  които трябва да бъдат реализирани, за да е устойчиво стопанството.  И когато казвам, че цена под лев е несправедлива, имам предвид точно това. Примерно превозът на  работниците – имаме по 80 души всеки ден,  е твърде чувствително перо разход. А тези разходи не са преки по себестойността. В  Италия гроздето е  1 евро за килограм. Затова  там  ползват най-добрата техника, плащат на  повече бригадири, които да следят ръчните процеси. Лозарството е сложно, при винените сортове следим киселини и захари и няма как да пропуснем нито един от двата параметъра, защото продукцията остава наша. Изисква специфичен подход и много познания.  И смятам, че може да се печели от лозарство, ако много добре се подбере районът, добри и устойчиви сортове с пазарно приложение, провеждане на агротехнически мероприятия навреме от добре обучен и квалифициран персонал, заместване на ръчните операции с механизирани, защита срещу своеволията на времето - градушките  връщат с две години в развитието, застраховките.  Съвкупността от всичко предполага много сериозен подход и внимание.  Това е пътят към приличната себестойност. Тоест необходимо  за устойчивостта на бранша е  цената постепенно  да премине психологическата  граница от 1 лев. После ще е далеч по-спокойно,  лозарите ще имат стимул  за бъдещи печалби, включително  да подновяват инвентара и да направят допълнителни инвестиции, да вложат повече в работата с човешките ресурси.

Имате ли проблем с кадрите?
Проблем с  работната ръка нямаме, засега. Намираме хора с дълъг опит в лозарството,  но средната им възраст е около 60 години, те не са в цветущо здраве. Съобразяваме се с този факт. Създаваме нова организация на работа. През лятото почваме много рано сутринта, за да избегнем жегите, осигуряваме вода и разхладителни напитки. Разделяме  големите на по-малки лозарски групи с  отговорници.  Към днешна дата  у нас липсва изобщо понятието майстор-лозар. Годишно от паралелки  по лозарство излизат около трийсетина души, част от тях нямат намерение да практикуват и само няколко човека започват работа, а това е крайно недостатъчно. Има глад  за специалисти. От нас се изисква да направим  бранша по-представителен и по-интересен. При нас работят трима агрономи, единият е с по-голям опит, другите са млади и сега се развиват.  Те са страхотен екип.

Как поддържате лозята?
Всеобщо е схващането, че прилагането на защитни мерки към растенията при вече появила се болест е закъсняло. Шансовете за справянето с проблема са много намалели.  Много е важно правилното прогностично управление – в Италия, примерно общините инвестират в метеостанции и плащат на агрономи да разчитат получените данни.  Издават специален ежедневен бюлетин,  в който стопаните може да проверят какви са рисковете за кабернето или мерлото. Съдържа дори препоръки за препаратите, които да се използват. При нас, ако се съберем малко повече заинтересовани гроздопроизводители и обхванем по-голяма територия с  нашите метеостанции, които на определен интервал от време прехвърлят данни в облак, ще увеличим много точността на прогнозата, която всеки от нас би получил. Може да си купим установки за противоградовите ракети и да разрушаваме градоносните облаци. Една би  ни струвала около 40 хиляди евро, но покрива територия от 800 декара. Ако от тази площ загубиш продукцията, ще дадеш тези пари няколко пъти. Въпросът е да има и малко помощ, защото декар лозе струва първоначално  6-7 хиляди лева, ако се направи както трябва и върху тази сума натрупваш още и още. За да няма нулева година, трябва много и истински грижи. Много е важно и от страна на регулаторните органи да няма неглижиране, подценяване на ситуацията, в която са лозарите у нас. Напротив, трябва да се подава ръка във всеки възможен момент, защото те се борят с ниски изкупни цени, със  своеволията на природата, предлагащи търсена и желана стока, но трудна за отглеждане, обработка, събиране,  съхранение.

Ще развивате  ли стопанството и занапред?
Вярваме в това което правим, не сме единствените в условията на конкуренция, но даваме всичко от себе си, набелязваме цели, следваме ги. Имаме амбициозен екип, правим промени,  разчитаме на иновации. Притежаваме професионална метеостанция, благодарение на която може да правим прогностични модели за необходимостта от растителна защита. Предстои съвсем скоро да въведем опитно софтуер  по управление на лозови масиви, разработка на словенска компания. Той е на английски, преведохме го, имаме голямото желание да го адаптираме към българските понятия  и да решим специфични проблеми. Използваме съвременни методи в мениджмънта, направихме  първи стъпки в системата на контрол и следене на машинните операции. Тракторите ни са  оборудвани е със специални устройства, които отчитат всичко изработено. Свързани са с компютър в офиса, където данните се свалят и обработват. Правим анализ на заетостта на техниката и на разходите, това са  новости, които  много ни помагат, без иновациите сме загубени. Внедряваме най-модерната поливна инсталация със сериозни възможности за подхранване на растенията през нея.  Преговаряме за покупка на  още земя в района, няма да сменяме мястото. Разбиращите от земеделие казват, че то трябва да е лесно. Това обаче  става, щом за мястото,  което притежаваш,  избереш най-правилната култура и не правиш компромис.  В съседство  с нашите масиви  има лозе, засадено през 2014 г. Когато започнаха дълбочинните почвообаротки  там, се натъкнаха на комплекс  къщи от тракийско време. Организираха  разкопки и  извадиха съд за вино.  Възрастта му бе датирана в Брюксел  – най-старият е, открит някъде по земята, тоест траките са брали грозде и са правили вино тук. Има дух този край, това помага и затова сме добре.  Избрали сме нелека култура, но имаме конкурентно предимство,  нямаме амбиции да преработваме грозде. Искаме да сме добър производител на винено грозде,  гарантиращ количество и качество. От тази гледна точка притежаваме потенциал и може да направим още масиви, когото сме готови. Най-важното в момента е да успеем да вземем превес, защото сега лозята са ни във фазата малки деца, оцелели са, няма да ги загубим, но как ще се развият, зависи от грижите. Не може да се отпуснем. Знаете ли, Мишел Ролан - корифей в областта на винения бизнес и световен   водещ консултант, определи през миналата година Черноморския регион и конкретно България, Румъния, Молдова  и Турция като новия винен свят. По думите му, това е звездата на хоризонта, районът  тепърва развива потенциал. Това негово изказване е ключово, отразено в  много медии и е сигнал за нас, че наистина трябва да търсим по достоен начин мястото си на световния винен пазар. Правим първи крачки, доста успешни, в тази посока. Трябва активно да работим всички заедно, за да се  да утвърдим!

Людмил Работов: Не можеш да излъжеш земята. Но гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари

Людмил Работов създава семейната си фирма през 2002 година в родния си град Раковски, Пловдивска област. Той е човекът, който не само управлява бизнеса, но и работникът, който върши всичко, когато не достигат хора. Съпругата му пък се занимава със счетоводството и с юридическите взаимоотношение по наемане и покупка на земи. Людмил Работов е активна обществена личност. През 2019 година е избран за втори мандат да бъде председател на УС на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. Участва в подготовката за посрещането на папа Франциск в Раковски.

- Господин Работов, след 17 години работа с какви активи днес разполага ЕТ „Людмил Работов- 2002“? Кои от тях цените най-много?
- Най-ценният актив за селскостопанския производител е земята. Собствената земя ми е около 2000 декара. Общо обработвам 8500 декара земя, която основно е в землището на село Борец, община Брезово – там са 7500 декара и 1000 декара в Раковски. Почвата е доста разнообразна – имам засолени смолници, глинести почви, песъчливи почви. Залагаме култури, които оптимално понасят вида и състоянието на почвите в нашата обработваема земя. Техниката ми се състои от 4 трактора „Джон Диър“ с различна мощност, един челен товарач, с който работим основно при внасянето на торове в засетите площи. Имам собствен зърнокомбайн „CLAAS LEXION 660” закупен 2017 г. До 2016 година ползвах външни услуги и тогава реших да взема собствена машина. Дава ми спокойствие и сигурност за прибиране на продукцията.
Но машините и техниката са нищо, ако нямаш добри работници. Имам 3-ма механизатори и 2-ма пазачи. Аз помагам навсякъде и всякога, когато има нужда от още една работна ръка, най-вече при прибирането на продукцията.

- Защо избрахте зърнопроизводство, защо не овощарство или зеленчукопроизводство, които са по-традиционни за вашия регион?
- Културите, които сея са бързоликвидни и това е безспорно важен икономически довод да отглеждам точно тях. Но природата не е много благосклонна към зърнопроизводството в Южна България, сравнено с условията в Добруджа да кажем. Да, имаме традиции в отглеждането на плодове и зеленчуци в региона, но мисля, че те са по-рисков бизнес.

- Какви зърнени култури отглеждате?
- Сея около 4000 декара пшеница, 2000 дка рапица, 2000 декара слънчоглед, имам малко бобови – към 300 декара грах и около 200 декара люцерна. Тази структура на посевите е съобразена със сеитбообращението. По принцип „повторки“ на култури не правя. Например пшеница и ечемик засявам след рапица и слънчоглед. От 2016 година вкарах и бобови. Опитвах 3-4 години с леща. Оказа се нерентабилна за мен – няма пазари, няма добиви. Тази година опитвам с фуражен грах. Правя го не само с надежда за по-добра реализация, но и за да променя структурата на почвата по отношение на азот-фиксирането, което идва от бобовите растения.

- Колко продукция годишно произвеждате?
- Потенциалът за добив на пшеница в Южна България от селекциите, които познаваме и са български е около 500-600 кг. от декар. От 5-6 години масово навлизат чужди селекции пшеница с малко по-високи добиви за сметка на качеството. Моето стопанство произвежда 2000 – 2400 тона пшеница с добри хлебопекарни качества. Купувачът ми е „Кооперация Симид-1000“  в лицето на г-н Караджов, с който сме си изградили взаимно доверие и партньорство. Слънчогледа го продавам на преработвател в Брезово, фирмата е „Садина плант“. Добивите при добра година и при правилна растителна защита са между 200 и 300 килограма от декар. Всичко, което е над 200 килограма е печалба, при тези цени на слънчогледа. За 2018 година средният ми добив е 320 килограма на дка.

- Откога  се занимавате с рапица?
- Гледам тази култура от 2004 година и съм един от пионерите на рапицата в България и района. През първата година постигнах добив от 350 килограма от декар. Много трудно се постига този добив в Южна България. През 2018 година имах 400 килограма среден добив, но 250 килограма са задължителни, за да има някаква печалба.

- Господин Работов, от кого се учите на агробизнес, от кого „вземате акъл“?
- Разбира се най-важен е личният опит. Опитвам и гледам да греша по-малко. Питам други колеги, които са опитвали преди мен, за да науча от тях как да реагирам при определени предизвикателства на природата и на пазара. И много ценна помощ, много знания получавам от консултантите ми от BASF, защото те са натрупали опит от цяла България, а фирмата – майка работи и има опит в целия свят. Заедно с техния екип правим мониторинг на блоковете, оглеждаме състоянието на посевите, коментираме, те дават съвети. Това ми помага да избера оптималния момент на третиране с хербициди, фунгициди и инсектициди. Работя в слънчогледа и рапицата с технологията Клиърфийлд. Върши ми чудесна работа, защото контролирам плевелите и посевите остават чисти до края на вегетацията.

- За какво спорите с консултантите?
- Най-често за цени. Оценявам, че са склонни да преговарят, оценявам, че са склонни да правят отстъпки. Дават ми съвети за времето, когато трябва да третирам посевите, за количествата препарати. Убеден съм, че хората от офиса на BASF  са много компетентни и подготвени.

- Опитвате ли да „надхитрите“ природата?
- О, това не може да стане. Не можеш да излъжеш земята. Но можеш да си искрен и честен с нея – гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари. Аз обичам земята си така, както обичам семейството и децата си. Давам на земята каквото има нужда, но тя ми връща много повече. Не става дума само за добри добиви и печалба. Дава ми добър и смислен живот, носи ми удовлетворение, от това което права. Мисля, че не с всяка работа е така. Земеделието има това предимство и ми харесва да работя със земята и да се радвам на благата и плодовете на нашия труд.

- Колко струва днес Вашата фирма?
- Не съм се замислял, защото не мисля да я продавам. Иначе – да, сега ако продавам, ще бъде добре, защото фирмата ми е във върхова кондиция. Ако някой иска да купува или наема един бизнес като моя, трябва да има визия какво ново ще направи, за да стане още по- полезен и печеливш.

- Какви са годишните приходи на Вашата фирма от дейността? Как намалявате себестойността на продукцията си?
- Средно постигам между 1,5 и 2 милиона лева приходи. Фирмата е печеливша. И да уточня, печеливша, дотолкова, доколкото помагат и европейските субсидии. Макар че нашите управници са приели не достатъчно обмислен подход по отношение на облагането на европейските субсидии. Още като влязат във фирмата, ние се задължаваме с 10 процента данък върху печалбата за тези субсидии.  
По отношение на себестойността: начинът да я снижим е като оптимизираме обработките и ако имаме възможност – да преминем на технология „Strip Till“. По отношение на торовете и препаратите за растителна защита – там няма кой знае какво да се направи. Опитвам се да водя интегрирана защита, която е с една идея по-добра от конвенционалната. Трябва да съкратя механизацията, като внедря многофункционални машини. Например плуговете постепенно се изместват и остават излишни в стопанството. Старая се минимално да ползвам дискова брана, имам 11-метров култиватор „Джон Диър“. Целта ми е да не уплътнявам почвата.  

- Господин Работов, как се разбирате с държавата?
- Можем да се разбираме и по-добре. Политиката спрямо земеделците създава усещането сред хората, че едрият земеделец е някакъв латифундист, който получава незаслужено много пари. И че по никакъв начин не допринася за подобряването на живота в районите, в които обработва земя. Но малките общини, малките населени места се крепят на земеделието. А по-големите земеделци са тези, които помагат най-много за решаване на местните проблеми. Наравно с държавата. Земеделието не се прави само със земя. Земеделието се прави с хора и ако ги няма – земите пустеят. Значи е важно да подкрепяме местните хора според възможностите си. И го правя не само аз. Ще дам и още един довод държавата да подкрепя земеделците. Всяка година България изнася 4-5 милиона тона зърно. Това е възобновим ресурс, който се плаща. Ако изнасяме злато – добре, но то свършва в един момент. А земята е жива, докато я гледаме и се грижим за нея. Земеделието не ощетява следващите поколения.

- Освен със своя бизнес се занимавате и с делата на зърнопроизводителите в Пловдив като председател на управителния съвет на съюза. Какви са общите ви цели?
- От 2016 година съм председател и сега съм на този пост втори мандат. Съюзени сме, за да защитаваме по-добре общите си интереси и кауза. В Пловдив имаме 56 членове на съюза. Членуваме в Националната Асоциация на Зърнопроизводителите, изградена от 20 на брой регионално представени структури. Голяма част от идеите, които представяме и обсъждаме с МЗГХ и с Държавен фонд „Земеделие“ идват от нашия Пловдивски съюз. През миналата година например се борихме срещу абсурдната идея да се пререгистрират договорите – за наем или за аренда, които реално са вписани. И се преборихме: не може със задна дата да връщаме нещо, което вече е договорено между двама равноправни субекти. В момента се борим за това държавата да вдигне малко помощта за възстановяване на част от акциза за горива. Следим за предложените промени за изменение по отношение на закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт  и продукти от нефтен произход. Участваме активно в изграждането на бъдещия и обединяващ закон за земята. На дневен ред е законопроекта за превенция от неблагоприятни климатични събития.

И не на последно място искам да пожелая на всички земеделци преди всичко здраве и една дъждовна  и плодородна година. Спорна и успешна работа на вашия екип, показващ благородното лице на земеделието в България!
Разговора води Михаил Ванчев

Илия Проданов: Земеделието като семеен бизнес е верният ход

Зърнопроизводството е бизнесът на фамилията Проданови. Този нелек бранш осигурява хляб на няколко семейства – на бащата Янчо, на двамата му синове Илия  и Георги, както и на двамата работници. Логистиката е поверена на мама Янка.  Това е кратката визитка. Тук е нужно само да се добави, че Янчо Проданов се захванал със земеделие в далечната вече 1991 година. Тогава започнал да обработва 200 декара ниви в землището на бургаската община Камено. С течение на времето масивите се увеличили, не без помощта на синовете, които активно се включили в бизнеса и така до днес. За трудностите, успехите, новите технологии и ежедневието разговаряме с Илия Проданов.

Проданови обработват 12 хиляди декара  в четири землища в  общините Камено и Бургас. Една четвърт от тях са собствени, останалите са  наети и арендовани. Сеят традицонните за страната зърнени култури  – пшеница,  ечемик, рапица, царевица, нахут. По-рядко са нивите със слънчоглед. Намалили с годините площите с него, защото е  по-труден за реализация. Няма добра цена последно време, пък и вносът също я подбива допълнително. Рапицата, въпреки че е по-трудоемка, им се  „получава” и е по-доходоносна, разказва Илия.

„Успяхме да й хванем технологията на рапицата. Веднага след прибирането й трябва да се обработва полето, за да използваме летните дъждове и да напоят земята, така ще има влага. Това ще гарантира качествената сеитба”, пояснява той.

Фирмата разполага със съвременна собствена база, която се намира в село Полски извор. Разполага със складове, навеси,  площадки,  ремонтна  работилница.  

„Обезпечени сме изцяло откъм материална база. Всичките ни трактори са нови, от големите са, защото малките уморяват оператора. Те са  различни марки, изключително добре познати и утвърдили се в цял свят. Прикачният ни инвентар също е много съвременен. Имаме три плуга, два са ни комбайните – пак нови. Предпочитаме модерната техника, защото осигурява комфорт на механизаторите, пести време и пари. Лесно и бързо се извършват обработките. Не са проблем, примерно влажните или сухите почви”, уточнява младият еврофермер.

С този машинен парк петима мъже обработват 12-те хиляди декара. Първи на базата отиват Янчо, Илия и Георги. Те посрещат двамата работници,  разпределят задачите и поемат към полето – всеки със своята машина, зачислена му за деня.

„Хората ни са млади и тепърва навлизат в земеделието. Единият има най-общи познания, защото все пак донякъде се е занимавал в тази сфера. Сега обучаваме другия  работник, защото не е на ти с работата на полето. Но е млад човек и бързо навлиза. Ще се справи, убеден съм. Ние с брат ми основно „носим” кампаниите по  сеитбата, торенето, пръскането, прибирането на реколтата и оранта. Това  не е проблем, аз, пък и той, откакто се помним, сме все на полето. Свързани сме със земята, принадлежим си с нея”, подчертава земеделецът.

Всъщност и Илия, и Георги са учили икономика и мениджмънт. Сега Илия е четвърти курс право във Великотърновския университет. Казва, че няма никакво желание да става съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт. Тази сложна наука му е необходима, за да се справя с бюрокрацията в бранша. Привлякла го и защото дава много широка обща култура. Илия е семеен, горд татко на три деца – две момиченца и момченце на  5 и 3 години, а най-малкото е на шест месеца. Въпреки че не е много лесно, се старае и за тях да намира достатъчно време. При едно добро планиране това не е невъзможно, убеден е той.

„От  няколко месеца много ни интересува но-тил технологията, която би компенсирала в известна степен сериозните последствия от сушата. В нейно лице виждаме възможности за оптимизиране на разходите, за нормална печалба. За въвеждането й ще се необходими нови машини. Ние имаме вече директна сеялка, сега проучваме оптималната  покривна култура. В България се предлагат различни смески, търсим най-подходящата за нас. Много сме запалени по тази технология и смятам, че ще я приложим съвсем скоро върху част от нашите ниви – през лятото ще засеем покривната култура, а идната пролет - царевицата”, разказва фермерът.

Илия гледа и черешова градина. Овошките са на площ от  30 декара, но грижите за тях са любимото хоби, за спорта както се казва и изобщо не става дума за печалба.

„Градината е нова, засадена е преди  три години по технология „уфо“  на Калифорнийския университет. Дръвчетата са на разстояние от 80 сантиметра, под ъгъл 45 градуса към земята на конструкция. На сърцето ми е, с голям мерак я направих, но засега нямам толкова време за нея. Когато започнат кампаниите, забравям всичко друго. Зърното ме грабва и градината остава на заден план. Надявам се, когато въведем но-тил технологията, да остане някой и друг час за фиданките. Имаме и оранжерия от 2 декара, но тя също е само хоби“, подчертава Проданов.
Към 20 март семейството вече е приключило с пролетната кампания. Площите са хербицидирани и наторени, засята е и царевицата. Проблемът е голямата суша. Годината върви с месец напред.

„Много е сухо, надяваме се на валежи през април. Защото в нашия край от  1 октомври  до 20 март са паднали 136 литра  на квадрат дъжд, а това е само една трета от необходимото. Обичайното количество  трябва да е над 400 литра за зимния сезон. Тук в  община Камено хубав дъжд валя в началото на октомври и пшеницата е много добре, на второ коляно, вече е във фаза вретенене. Липсата на влага може да създаде трудности,  дано да вали в следващите периоди, за да се налее добре зърното. Рапицата ни също върви много добре, тя презимува на  осми-десети лист. Торена е два пъти, надявам се на хубава реколта. Пазар на продукцията винаги има, успяваме да получим нужните цеи, реализацията не ни е проблем“, изтъква Илия.

По-голям проблем са климатичните условия, градушките нанасят сериозни поражения всяка година. Все някое землище е засегнато, няма ракетни площадки. През миналата година градушка съсипала масив от 600 декара, а там били семенните участъци на фирмата с елитно френско семе, което е много скъпо. Загубите били огромни.

„Купувам елитно френско семе и за наши нужди  произвеждам – за ечемика ползвам хибриди. И тъй като държа на качеството, много ми се иска правителството да  създаде държавното предприятие  за превенция на неблагоприятни климатични събития в земеделието, (това поне е предвидено в гласувания проектозакон), което да управлява риска от тях. Идеята е то да  извършва радиолокационно площно измерване на валежите. Освен това се чу, че ще се изградят още ракетни площадки, за да бъде покрита територията на цялата страна. Много ми се иска тези намерения да бъдат осъществени, ще са ни от голяма полза. Дейността на това предприятие ще се финансира  от държавата и от земеделските стопани. Все още не е ясно какъв ще  е данък „градушка“. Имаше информация, че земеделците, които получават евросубсидии за площ, ще плащат по 50 стотинки на декар, после се появи друга – за 75 ст./дка. Ще видим“, посочва Илия.


Бащата Янчо Проданов и брата Георги Проданов

Семейство Проданови не смята да  увеличава обработваемата земя. Тези 12 хиляди декара са перфектният вариант като всичко – финансови постъпления, мащаб, техника. Масивите позволяват използването на големи  комбайни и трактори. Същевременно площите не са много - може да бъдат огледани за ден, обработени навреме. Освен това трябва да има земя и за други фермери, които искат да се захванат с бизнеса. Илия е убеден, че точно аграрният сектор е шансът за страната ни и за хората. Въпреки че населението е застаряващо, особено в по-отдалечените от градовете селища, все ще се обърне тенденцията и младите вместо на запад, ще се върнат назад към корените си. С днешните технологии и техника може да бъде постигнато много. И ще бъде!

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Изявление на комисар Кириакиду по време на посещението й в България

Изявление на комисар Кириакиду по време на посещението й в България

Четвъртък, 17 Юни 2021

По време на посещението си в България комисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Ще бъде изготвен анализ за недопускане разпространението на Африканска чума по свинете

Ще бъде изготвен анализ за недопускане разпространението на Африканска чума по свинете

Петък, 11 Юни 2021

За да се гарантира биосигурността във фермите, ще разпоредя изготвяне на анализ от Центъра...

Компании, Събития, Анализи

Заместник-министър Неделков ще открие деветия национален събор на овцевъдите

Заместник-министър Неделков ще открие деветия национален събор на овцевъдите

Четвъртък, 17 Юни 2021

Заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Крум Неделков ще открие Националния събор...

Реколта, Пазари, Цени

Предизвикателствата пред онлайн магазините

Предизвикателствата пред онлайн магазините

Сряда, 16 Юни 2021

  Еnterprise Europe Network към Българската търговско-промишлена палата и Европейски потребителски център към Комисията...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

До 11 юни се подават заявления за кампанията за Директни плащания за 2021 г.

До 11 юни се подават заявления за кампанията за Директни плащания за 2021 г.

Сряда, 09 Юни 2021

Остават два дни за подаване на заявления за кампанията за Директни плащания за 2021...

Иновации, Обучение, Агросвят

Мария Габриел: Иновациите, науката и образованието са движеща сила за устойчива екосистема на творческите и културни индустрии

Мария Габриел: Иновациите, науката и образованието са движеща сила за устойчива екосистема на творческите и културни индустрии

Четвъртък, 17 Юни 2021

Българският еврокомисар Мария Габриел е на двудневно работно посещение в Португалия, в рамките на...






Наши партньори

Времето


Высококачественная декоративная штукатурка по разумной цене. Профикиев.

Месечна агрометеорологична прогноза за месец юни 2021г.

През първото десетдневие на юни агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво време.В началото на месеца се прогнозират значителни валежи и подобрение на влагозапасите в 50 и 100 сm почвен слой. В по-голямата част от страната почвените влагозапаси при пролетните култури ще достигат нива до, а в Дунавската равнина - и над 80-85% от ППВ. По-ниска ще остане влагозапасеността на почвата в част от източните и южните райони, където майските валежи бяха  по-малко, на места под 50-60%  от месечните норми - Г.Делчев,  Сливен, Ст.Загора, Варна, Карнобат,  Бургас, Ахтопол.

В началото на юни развитието на земеделските култури ще се осъществява с по-забавени темпове, при хладно за сезона време. През първото  десетдневие при пшеницата ще протича наливането на зърното и фаза млечна зрелост. В края на десетдневието при ечемика на отделни места в южните райони ще се наблюдава и восъчна зрелост -Сандански.

През второто десетдневие се прогнозира подобрение и нормализиране на топлинните условия. През десетдневиетоечемикът ще приключи развитието си. При рапицата ще протича  фаза узряване.

През третото десетдневие развитието на земеделските култури ще се осъществява при температури близки до климатичните норми. През този период при пшеницата в  полските райони ще се наблюдава восъчна зрелост.

В края на юни част от пролетните култури ще встъпят в репродуктивни фази от развитието си. При ранните хибриди царевица ще се наблюдава фаза изметляване, а при слънчогледа засят в агротехнически срок  -  начало на фаза цъфтеж.

През повечето дни от месеца високата атмосферна влажност ще поддържа благоприятни условията за развитие редица гъбни болести: струпясване, сачмянка и брашнеста мана по овошките; мани по зеленчуковите култури и лозите и др.. При лозата междуфазният период цъфтеж на ресите - формиране на завръз с големина на грахово зърно е критичен за заразяване с мана и оидиум. По-подходящи условия за провеждане на изключително важните растителнозащитни пръскания има през първата половина от второто и през третото десетдневие на юни.

През месеца остава повишена вероятността за градушки. При повреди от градушка  засегнатите овощни и зеленчукови култури е желателно при първа възможност да се третират с медсъдържащи фунгициди.

 

Дукена Жолева

Агрометеоролог


 

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.