- Защо решихте да работите у дома, в семейната фирма, а не зад граница?
- Пред мен никога не е стоял въпросът, дали да се реализирам у нас или в чужбина. Зная, че камъкът си тежи на мястото и предпочитам родната страна. Обикновено хората, които тръгват на Запад, смятат, че там ще спечелят много, а проблемите ще са по-малко. Рядко това отговаря на истината. Да вземем за пример Франция, която през декември бе разтърсена от протести. Жълтите жилетки бяха водеща новина в много емисии. Гражданите не излязоха по улиците в Париж и останалите градове заради добър живот. Начинът на живот зад граница е различен, липсват приятелите, личното време е оскъдно. Тук имаме близки и приятели, на които може да се разчита и прекрасна природа. Предимствата на живота в България надделяват. Убедена съм, че в България по-лесно може да се реализира всеки човек, който се стреми към това. Определено предпочитам да работя и да се развивам в родината, защото тук е домът ми.
- Земеделието не е особено „женски” сектор.
- С него съм израснала все пак, проблемите и успехите в бизнеса винаги са били неотменна част от дните ми. Родителите ни успяха да ни възпитат в любов към земята. Сега аз се занимавам с реализацията на зърното. Ние сеем основните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица. А това си е предизвикателство през последните години, защото не винаги цените са такива, каквито биха искали производителите, а този сектор е фабрика под открито небе , при която добивите не зависят само от нашите усилия. Но все пак работим в пазарни условия, има загуба и печалба. Тази година пшеницата не беше с лоша цена, царевицата ни зарадва, но пък това не може да се каже за слънчогледа. През последните години количествата на „румънският слънчоглед“ от Молдова и Украйна значително се увеличиха, което допълнително депресира цените. Това е прът в колелото на родните фермери, тъй като за нас е невъзможно да се конкурираме със страни, в които производствените разходи са значително по-ниски и липсват каквито и да са изисквания за екологизиране на производството, които ни налага Европейският съюз.
- Смятате ли, че държавата трябва да се намеси на зърнения пазар – примерно да определи минимални изкупни цени, такова предложение правят някои наши фермери?
- Категорично против съм държавата да се меси в пазара на зърнените култури. Тя няма място в определянето на цените. Минималните изкупни цени практически не вършат никаква работа, дори да ги наречем защитни, това ще разбие пазара, а е нужно да сме част от него, нали? В зърнопроизводството ние се конкурираме на световния пазар, на който трябва да останем конкурентни, ако искаме и в бъдеще да се занимаваме с това. По-добре държавата да се намеси във вноса, да предприеме мерки за поддържането му в приемливи за всички граници. Необходимо е да бъдат създадени нормални условия за работа, нужно е намаляване на абсурдната понякога бюрокрация и да се преустанови практиката всяка година да ни се добавят нови и нови административни такси, като например разрешителни и такса за придвижване на селскостопанската техника. Много по-добре ще е, ако по-рядко се прекрояват законите отнасящи се до земеделието, които непрекъснато търпят промени.
- Като заговорихме за трудности, кадрите проблем ли са за вашата компания, която е сред големите успешни, доказани и конкурентни зърнопроизводители?
- Проблем е, че липсват хората. На нас са ни необходими работници, за да увеличим капацитета, но няма предлагане на работна ръка. В тази връзка бих казала, че критерият по Програмата за развитие на селските райони за наемане на допълнително персонал вече е излишен и по скоро създава проблем за изпълнението му – на практика няма желаещи да работят, въпреки добрите заплати . От години работим със съвременна и модерна техника, която съкращава необходимото за различните дейности време на полето, пести енергия, труд, съкращава разходите. Процесите са компютризирани, но механизаторите не успяват толкова бързо да навлязат. В училище не ги учат на съвременната механизация, тъй като не разполагат с такава. Може би нещата биха се подобрили ако фирмите, които продават селскостопанска техника, заедно с доставката й въведат период за обучение на хората, които ще работят с нея, тъй като те я познават най-добре. Това ще помогне на земеделците безспорно. По отношение на проектите по ПРСР смятам, че определено са от полза за тези, които могат да се възползват от тях, тъй като през настоящия програмен период зърнопроизводството не може да се класира за финансиране, поради точките, които са заложени за него
- На колко хора давате хляб, текучеството на кадри сред проблемите ли е?
- Много хора работят в компанията, със сигурност над двеста души. Но голяма част от тях са с нас доста година. Може би 150 човека имат сериозен трудов стаж във фирмата, като сред тях някои са тук от самото начало. Добър колектив сме, имаме кадърни хора, работим като добре смазан часовников механизъм. Не спираме с въвеждането на нови технологии, като разчитаме на придобития опит и на практиката, а това е огромен плюс.
- Каква беше 2018 година за вас?
- 2018 определено беше по-добра от 2017 година. Тогава ни помете ураганен вятър, който унищожи около 20 на сто от площите ни. Падна и голяма градушка, макар че не сме в градобитен район, която се отрази зле на реколтата. Та затова 2018 г. беше добра, въпреки лошите климатични условия – суха пролет, после много дъжд, отново засушаване, но няма как да „поръчаме” времето. Аз съм доволна, въпреки трудностите. Но те са затова, за да ги преодоляваме, нали! Разчитам 2019 г. да е по-добра, по-плодородна, по-благосклонна. Трябва да сме оптимисти.
- А най-близките ви планове с какво са свързани?
- С почивка – януари е месец за отдих. Надявам се да попътувам, харесва ми да виждам различни места. Не съм авантюрист обаче и не съм любител на екстремните усещания. Ще „набера” много сили, ще се запася с оптимизъм. Нужен е на нашия бранш!
Разговора води
Янка Апостолова
