Галин Велев : Безорната технология дава шанс земята да храни идните поколения

Младият земеделски производител Галин Велев стопанисва 7-8 хиляди декара земя в околностите на ямболското градче Болярово. Баща му Велко и брат му  Христо имат свои дружества. Така тримата  отглеждат в областта  към 30 хиляди декара. Сеят традиционните зърнени култури рапица, пшеница, слънчоглед, но така също нахут, кориандър и люцерна. Галин е агроном  и работата на полето всъщност е  естествено продължение на образованието.

- Защо се захванахте със земеделие?
- Баща ми от 1997 г. се занимава със земеделие, тоест това беше моят пример. По онова време аз помагах както мога и каквото каже той. Бях момче за всичко - напълни този чувал, копай тук с лопата. Приеха ме в Аграрния университет и в средата на следването през  2007 г. напълно осъзнато навлязох и аз в тази сфера. Участвах във вземането на решенията, грижех се за масивите и за реколтата. Поех по пътя на земеделието. Брат ми, който  е юрист, също се „хвърли“ в агробизнеса. Сега аз се занимавам с машините и производството, той движи покупките и продажбите, баща ни прави  и  едното, и другото. Ние сме един добър комплексен екип.

- Гледате нахут и кориандър, има ли за тях примерно бърза реализация?
- Нахутът лесно се гледа, но трудно се продава. Не успяхме да реализираме добивите от 2018 г. Пазарът у нас се срина. Засяхме и сега, той е най-студенолюбивият от семейство  бобови. Ще видим, дали ще вървят продажбите. Ако отново не успеем да пласираме добивите, ще пробваме нещо друго. Житото ни вече е почти напълно продадено. За слънчогледа чакаме търговците, с които сме договорили всичко, включително  цената. Нашият е за белене, искат го, но нямат големи складове. Затова разчитат на нас за съхранението.Тази година имаме  биоплощи с кориандър, които също вече засяхме. Кориандър гледаме от доста години, прекъснахме за кратко, но сега подновяваме въпреки ниските цени – те вече тръгнаха нагоре, разчитаме на него.Той е важен и за сеитбооборота. Не е добре за почвата да садим едно и също, търсим култури за смяна на пшеницата и слънчогледа.

- Биоплощите не изискват ли много грижи?
- Биоплощите изискват наистина много усилия. Не се използват препарати и  изкуствени торове. Нужно е много внимание, за да ги опазим. Гледахме преди години биомента, но тя е свързана с много ръчен труд. Приехме политиката, щом нещо няма как да се прибере с комбайн, да не го сеем и садим. Ние прилагаме една консервационна безорна технология, която  запазва земята, влагата,  връща живота в почвата.

- Не орете  всички свои  масиви?
- Все още не съм привлякъл за каузата баща ми, но и това ще стане. Той все още използва добре познатата у нас технология – ори, мели, яж и е скептично настроен. Но това е бъдещето. След нас идват още поколения, които също трябва да се хранят от тази земя. За безорната технология  ни трябва  нова, скъпоструваща техника, за малки площи е  неоправдано, но ние  купихме такива машини и ги използваме съвсем успешно.

- Колко земя гледате по този начин?
- Засега по този начин гледаме 2000 декара, вярвам, че ще ги  увеличаваме всяка година. Започнахме да  прилагаме новата технология на слаба и неплодородна земя. Има площи, в които ако средно на декар инвестираш 150 лв., може да получиш максимум 100 лева. А тази технология им вдъхва нов живот и намалява нашите инвестиции. На някои от тях отглеждаме люцерна, която не пласираме. Даваме я на  хората да я косят и да я  прибират. Но тя ни е абсолютно необходима  за сеитбооборота.Това е един от начините да се подобри земята – като не се обработва няколко години, каквато възможност дава люцерната. Самата култура  благоприятства развитието на гъбите и бактериите в почвата, убити през годините. А така е нарушено равновесието, пък люцерната е един от лесните  начини за възстановяването му  и подобряването на земята.

- Залагате на екоземеделие?
- Не напълно, но се стараем. Спазваме всички нови изисквания, свързани с опазването на  полето. Използваме по-малко химически препарати - фунгициди и торове, почти  никак инсектициди. Поне аз смятам, но имам и съмишленици, че химическите компании създадоха програми за използването на фунгицидите, инсектицидите, торовете, които съсипват земята. По-просто казано, като при хората е – ако не си болен, не пиеш антибиотик, тук би трябвало да е същото. Освен това купихме метеорологична станция – метеобод. Тя дава   пълна агрометеорологична информация. Има различни сензори -  за дъжд, за температура, за влажност на въздуха и на почвата, за скорост на вятъра, за атмосферното налягане. С осигурените данни по един модел, създаден от специалисти на Аграрния университет, се изчислява примерно, дали в момента има опасност от заразяването на посевите, да речем на  пшеницата с ръжда. Ако при проверката се окаже, че е  така, тогава пръскаме.Указанията на химическите компании са за двукратно третиране на нивите - преди да е настъпила опасността и след като стане.  Много е полезен този метеобод – на нас ни спестява разходи  и осигурява здраве на почвата, защото я щадим.

- Иновациите здраво са навлезли във вашето стопанство, възползвате се от тях.
- Да, използваме дори  дрон. Той е на една фирма, оборудван е със специални сензори, те снимат цвета на културите и показват, от какво количество тор имат нужда до края на вегетацията. Ако половината на блока е лоша, на място се проверява,  дали само почвата не е добра или културата има проблем. В случай, че  е земята, няма нужда да се хвърлят големи количества тор, трябва да са по-малки.  Прекомерното торене вреди, нужна е правилната доза, защото иначе е отрова  за почвата.

- Смятате ли да разширявате стопанството?
- По никакъв начин, през последните години намаляваме площите. Изоставяме най-отдалечените, трудно достъпни и по-лоши ниви. По-голямата част от земята е собствена, купувахме, но сега много поскъпна. Но масивите, които притежаваме, ни стигат. Изкарваме достатъчно, за да обезпечим семействата. Не ни е необходимо повече. Не съм привърженик аз на огромните латифундии.  

- Разчитате ли на проекти, финансирани от оперативните програми?
- Работихме по проекти, но е прекалена бюрокрацията и отнема много време. Доста са и проверките, които също са свързани с отделянето на време, защото те продължават и след приключването на проектите. Само да поясня, че досега не са откривани при нас нередности, не са констатирани нарушения,  нямаме наказания, защото  спазваме всички изисквания. Но е уморително.

- Какво мислите за субсидиите, трябва ли да ги има?
- Аз не споделям мнението на някои колеги, че субсидиите не са нужни. Смятам, че са необходими и дори да се изравнят с европейските. Дразнещо е да получаваме по-малко от колегите, трудът ни е достоен колкото техния, по нищо не им отстъпваме. Трябва да сме конкурентоспособни. Защо аз да си купувам техника, втора ръка от Западна Европа? Макар че не се оплаквам – ние притежаваме достатъчно съвременни селскостопански машини, с джипиеси,  автопилоти, контрол  на секциите за торачки и пръскачки. Имаме две бази в Болярово и Първенец. Те са на 40 километра една от друга, напълно независими. И на двете места са разположени добре оборудвани ремонтни работилници. Зърнените складове са със зърнопочистващи машини, свързани с верижни транспортьори халетата.

- Как стои въпросът с кадрите?
- Сериозни проблеми срещаме с кадрите. Идват неподготвени хора, които не разбират, как да работят с модерните машини. Научават това-онова за една-две години, а после тръгват за чужбина. Предпочитат да берат гъби или да копаят градинки в Англия, Холандия, Германия.  Много по-рядко се местят в други фирми.  Но ние сме „окомплектовали“ състава, поне засега – може би трябва да чукам на дърво.

- И на финала – как минава един ваш ден?
- През зимата е доста по-лежерно. Имам време за почивка и за семейството, което някак остава на заден план в хода на кампаниите. Отделям повечко време на  двете ми деца, които имат нужда от бащиното внимание. Студените месеци са  и за семинари, които са изключително полезни. През другите сезони е изключително натоварено. Много напрегнато е лятото – тичане по нивите, десетки срещи и  по около стотина  телефонни разговора на ден. Но аз съм си избрал този път, предизвикателен е и това мотивира за следваща и следваща стъпка, за търсене на точните решения, за преодоляване на трудности, за доказване на собствените възможности. Удовлетворяващо е, когато видиш, как от зрънцето израства клас с много зърна и когато знаеш, че твоите масиви ще нахранят много хора.



Разговора води Янка Апостолова

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Сателитни  снимки  ще показват използването  на  площите  на територията  на цялата  страна

Сателитни снимки ще показват използването на площите на територията на цялата страна

Четвъртък, 22 Август 2019

От кампанията за 2021 г. ще бъде въведено наблюдение на стопанствата чрез сателитни снимки,...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Ветеринарни експерти от Германия извършват епизоотично проучване в индустриалните ферми

Ветеринарни експерти от Германия извършват епизоотично проучване в индустриалните ферми

Четвъртък, 22 Август 2019

Ветеринарни експерти от Германия пристигнаха у нас за извършване на епизоотично проучване в засегнатите...

Компании, Събития, Анализи

ПЪРВИ АГРО ХАКАТОН В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИ АГРО ХАКАТОН В БЪЛГАРИЯ

Четвъртък, 22 Август 2019

Организаторите на уникалното по рода си събитие вярват, че високите технологии и земеделието трябва...

Реколта, Пазари, Цени

Български  продукти имат много обещаваща реализация на корейския пазар – вино, розово масло и храни

Български продукти имат много обещаваща реализация на корейския пазар – вино, розово масло и храни

Четвъртък, 22 Август 2019

Второто заседание на българо-корейския комитет за икономическо сътрудничество ще се проведе на 11 септември...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Стопаните получават 84 млн. лева отстъпка от акциза за газьола за 2019 г.

Стопаните получават 84 млн. лева отстъпка от акциза за газьола за 2019 г.

Понеделник, 19 Август 2019

Земеделските стопани ще получат през 2019 г. до 84 млн. лв. по схемата "Помощ...

Иновации, Обучение, Агросвят

Обмяна на опит и добри практики в Трабзон, Турция

Обмяна на опит и добри практики в Трабзон, Турция

Четвъртък, 22 Август 2019

Делегация от Българска търговско-промишлена палата участва в посещение в Трабзон, Турция, което се осъществява...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.